И трите основни вида РНК се синтезират в ядрото на клетката, като всеки от тях копира сегменти от молекулата на ДНК.
Процесът на синтез на РНК се нарича Транскрипция. При него РНК се синтезира, като се използва ДНК молекулата като шаблон. За да се осъществи Транскрипцията, основна роля имат ензимите РНК Полимераза. Подобно на ДНК Полимеразата, РНК-овите им събратя прибавят последователно нуклеотиди към 3ꞌ-ОН края на изграждаща се и постепенно нарастваща РНК верига. Това се осъществява с помощта на познатото ни от предишните статии явление Комплементарност.
С негова помощ срещу всеки нуклеотид от ДНК молекулата - служеща като шаблон, се поставя точно определен нуклеотид в молекулата на новосентезиращата се РНК верига. РНК полимеразата има едно важно свойство, а именно сама да стартира нов синтез и нова верига РНК, което премахва необходимостта от специален Праймер в процеса Транскрипция.
NEWS_MORE_BOX
Освен това като друга разлика между ДНК и РНК полимеразите можем да споменем факта, че РНК полимеразите нямат нуклеазна активност. И въпреки този „недостатък“ и факта, че те нямат способността за „потвърждаващо прочитане“ и коригиране на допуснатите при синтезата на РНК грешки, възникналите по време на Транскрипцията грешки са едва 1 на всеки 10⁴ - 10⁵ добавени нуклеотида. И, ако такова ниво на грешките при ДНК молекулата би застрашило сериозно живота и оцеляването на клетката, то при РНК молекулата това съвсем не е толкова страшно.
Това се дължи на факта, че РНК реално е само копие на важни сегменти от ДНК и не е част от постоянния генетичен материал на клетката, т.е. от матрицата носеща информацията за всичко. В ролята си на презапис, съществуването на определен брой „грешни“ такива в клетката, на фона на многото „правилни“ не застращава съществуването на клетката и не е непременно фатално за нея.
