Трахеята е част от дихателната система. Тя има тръбеста форма и функцията да провежда атмосферния въздух от ларинкса (гръкляна) до двата главни бронха, които се образуват при нейното раздвояване (бифуркация). Началото на трахеята започва от шести (седми) шиен прешлен и завършва на нивото на четвърти (пети) гръден прешлен.


При възрастни и по-високи лица трахеята се разполага малко по-ниско от определените граници, а при новородени и по-ниски лица разположението е малко по-високо.

 


Трахеята се разполага пред хранопровода, с дължина 11-13 см. Движи се заедно с гръкляна във вертикална посока, като долния и край е сравнително фиксиран, за разлика от подвижния горен край.


Трахеята се разделя на две части – шийна и гръдна част. Към шийната част заляга щитовидната жлеза. От двете страни на трахеята се разполага общата каротидна артерия. Гръдната част на трахеята се разполага в средостението и го разделя условно на две части – предна и задна. Тази част на трахеята влиза в съприкосновение с тимуса отпред, а долната и част се кръстосва с аортната дъга. Зад гръдната част на трахеята се разполага хранопровода.


NEWS_MORE_BOX


Стената на трахеята се изгражда от лигавица, мускулно-хрущялна обвивка и адвентиция. Лигавицата е снабдена с ресничест епител, а между ресничките се разполагат секреторни клетки. Освен това се съдържат и лимфоидни елементи, които образуват т. нар. бронх-свързана лимфоидна тъкан.


Средната обвивка на стената на трахеята е представена от наредени във вертикална посока подковообразни хрущяли, покрити и свързани помежду си чрез съединително-тъканни влакна. Отвън трахеята е покрита с адвентиция, която представлява съединителна тъкан, свързваща я със съседните органи.


Инервацията на трахеята се осъществява от парасимпатикови влакна на n. vagus и гръбначния мозък.