След като описахме функцията на Дванадесетопръстника, можем да заключим, че това е частта от храносмилателната система, в която се извършва най-активното храносмилане.
 
Трябва да отбележим обаче, че ефективността му, както и на цялото тънко черво, се крие не само в неговата голяма дължина, но и в характера на струткурата му.
 
Преминавайки по дължината му, храната е подложена както на химичното действие на много ензими, така и на механичното действие на многобройните власинки покриващи лигавицата на червото. Тези власинки, наречени Вили, са покрити с още по-малки власинки – Микровили и заедно многократно увеличават площта на лигавицата – около 10 пъти.
 
Тази увеличена повърхност, изключително улеснява всмукването на хранителните вещества. Във вилите и микровилите на лигавицата на тънкото черво се намират множество разклонения на кръвоносни и лимфни съдове, както и гладки мускулни влакна, които подпомагат всмуквателните им (помпени) движения. Тук важна е ролята на епителните клетки, които образуват стените на власинките.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Те имат специфично, жизнено необходимо свойство да пропускат хранителни вещества – аминокиселини, глюкоза, мастни киселини и др. от вътрешността на червото към организма.
 
Това всмукване към организма е действието, което ни осигурява набавянето на хранителните вещества и реално обезпечава преживяването ни. Този пренос на вещества, обаче, се извършва с изразходване на енергия от страна на организма и се нарича активен пренос.
 
Тази най-активна абсорбция на вещества се осъществява в частта на тънкото черво, наречена с благозвучното име Джеджунъм и намираща се непосредствено след дванадесетопръстника. Последната част на тънкото черво се нарича Илиум. Илиумът е мястото, където се извършва абсорбцията на важни витамини като витамин А, Е, Д, К, В12 и др. Това е и мястото на прехода на хранителната каша от тънкото към дебелото черво в организма.