Друга единична кост в мозъковия череп е тилната (окципитална) кост. Тя се свързва с теменните кости посредством ламбдоидната сутура и съдържа голям, кръгъл отвор наречен Форамен магнум (голям отвор). През този отвор се осъществява връзката между продълговатия и гръбначния мозък
 
Непосредствено до форамен магнум се разполагат два тилни кондила, които осъществяват ставната връзка между черепа и първия шиен прешлен. Това ни позволява свободно да кимаме с глава – напред-назад. Също на тази кост, външно, е разположена и специфична издатина, от която започва ръб, за който се залавят тилните мускули. Приема се, че тази издатина и ръб са по-добре осезаеми и развити при мъжете, но този факт не е достатъчен за определянето на пола на индивид само по наличен череп.
 
Следваща кост на мозъковия череп е клиновидната кост (сфеноидна кост). Сфеноидната кост е в досег с всички останали кости на мозъковия череп. На нея е разположено така нареченото турско седло, в чоято вдлъбнатина се помества хипофизата.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Несъмнено важна кост от мозъковия череп е и решетъчната (етмоидална) кост. Тя оформя горната част на носната кухина. Основна нейна особеност е т.нар. криста гали, която представлява мястото, на което мембраната обграждаща мозъка, условно казано, закотвя мозъка за черепа. По този начин не се позволява свободното „плаване“ на мозъка и удрянето му в стените на черепа. Решетъчната кост има хоризонтален - пробит от много дупчици участък, както и перпендикулярна на тази основа плоскост, които имат важно значение както за обонянието, така и за изграждането на носната кухина като цяло. На тази кост се намират и специфични спирални структури (Nasal Conchae), чиято основна функция е да затоплят и пречистват въздуха, който поемаме през носа.