Механизмите за терморегулация в организма са няколко, благодарение на което се подсигурява процесът на поддържане на постоянна температура на организма. Тук се включват пасивните процеси на топлообмен, вазомоторните механизми с промяна на кожното кръвообращение, както и изпотяването. Към механизмите за топлопродукция се отнасят треперенето, химичната термогенеза в кафявата мастна тъкан и поведенческите реакции – смяна на облекло, ограничаване на физическата дейност, както и използване на климатични инсталации.


Изпотяването е важен терморегулационен механизъм. Потните жлези по тялото варират между 2 и 4 милиона. Техният секрет се отделя директно върху повърхността на кожата, а не върху космените фоликули. За охлаждане на тялото е от значение изпарението на отделената пот, а не количеството пот. Тъй като във влажни райони, колкото и да се увеличи продукцията на пот, затрудненото ѝ изпаряване не води до охлаждане.


В покой тялото губи известно количество течности – около 100 мл на ден. При температура на околната среда 31 градуса или повече изпарението става основният механизъм за отдаване на топлина. Максималното количество пот, което може да бъде отделено достига до 1800 мл за час.



Ефективността на изпотяването се влияе от облеклото, влажността на въздуха, както и стичане на потта по кожата. Стичането на пот започва, когато капацитетът на изпарение се насити около 30%. В тези случаи изпотяването става с по-ниска ефективност.


Освен предизвикано от терморегулационни процеси, изпотяването може да се стимулира и на база промени в емоционалното състояние. Ефектът е сравнително бърз и засяга предимно стъпалата и дланите.


Всички енергийни процеси в организма са свързани с получаването на топлина. Повишаването на топлината се осигурява чрез храната и мускулната работа.


Друг терморегулаторен механизъм е химичната термогенеза в кафявата мастна тъкан. Тя се намира около големите съдове, по гърба (между лопатките), както и около вътрешнире органи – например бъбреците.


Този механизъм на терморегулация има особено важно значение при новородени и малки деца, докато при възрастни нейното количество е много малко и няма съществено значение.


Треперенето е основен механизъм на нехимичната термогенеза. Представлява неволево съкращение и отпускане на скелетните мускули, без да се извършва работа. При него образуваната топлина може да се увеличи до три пъти. Това е важен механизъм за топлопродукция в студено време.


Треперенето, от своя страна намалява ефективността на двигателната активност. Същевременно може да бъде потиснато при волеви съкращения на мускулите, включително и в мускулите, които не участват пряко в изпълнение на волевите движения.


Описаните физиологични механизми на терморегулация се включват при различна температура на околната среда. При висока температура на околната среда се намалява топлопродукцията, тъй като се потискат метаболитните процеси.


Потискането на метаболитните не е особено ефективно, тъй като високата температура оказва стимулиращ ефект върху скоростта им на протичане.


Не на последно място значение за терморегулацията имат и поведенческите механизми. Съзнателните механизми включват смяна на облеклото – топлоизолация, както и промени в околната среда – включването на климатични инсталации, които променят температурните градиенти.


Ефективността на поведенческите механизми е значително по-голяма от физиологичните механизми и благодарение на тях човек може да пребивава и в силно неблагоприятни условия.