Поддържането на телесната температура се осъществява на принципа на т. нар. обратна връзка. Механизмите на терморегулация са един от най-добрите илюстративни примери за подобен тип регулация.


При промяна в зададената стойност се стимулират рецептори (терморецептори), които въприемат съответните промени. Сигналите, които се възприемат от тях се предават на регулаторен център, в който се осъществява сравняване на получените данни със зададена стойност.


Следствие обработката на информацията се включват механизми за нормализиране на стойностите – съответно за загуба или за образуване на топлина. Загубата на топлина се извършва чрез обмен с околната среда, а образуването на топлина зависи от извършването на физическа работа, метаболизма и храненето.



Структура в мозъка, която е в тясна връзка с терморегулаторните процеси е хипоталамусът. Отговорът за охлаждане на тялото зависи от комбинирането на информацията от периферните кожни рецептори с тази от неврони, чувствителни към локалните промени в температурата.


За разлика от това процесът на топлообразуване се ускорява, когато температурата на кръвта, която стига до мозъка спадне под определена стойност.


Повърхностни рецептори за температура се откриват не само в кожата, но също така и в някои вътрешни органи – стомах, хранопровод, дълбоко разположени венозни съдове. Рецепторите за студено са по-повърхностно разположени и значително по-многобройни.


Температурният обхват на рецепторите варира между 10 и 43 градуса по Целзий. А извън този обсег усещанията се възприемат като болка.


Предаването на информацията от периферните рецептори се осъществява по два основни механизма. Т. нар. спино-таламо-кортикален път отговаря за точното пространствено локализиране на температурните стимули по повърхността на тялото. Вторият път е спино-ретикуло-хипоталамичен, който има по-общо и основно значение.


При температура на околната среда в границите на неутралната зона поддържането на телесната температура става без особеното участие на терморегулационните механизми. При понижаване на околната температура организмът започва да губи топлина и съответно се налага включването на механизми, увеличаващи топлопродукцията и намаляващи топлоотдаването.


Процесите на терморегулация са съпроводени с промени и в сърдечносъдовата система, от което се извежда и заключението, че ефектът им не засяга единствено теленста температура.


При повишена околна температура е налице разширяване на кръвоносните съдове, следствие на което е налице понижаване на кръвното налягане. При ниски температури се повишава обмяната на веществата, паралелно със свиване (вазоконстрикция) на съдовете. Кръвното налягане се повишава, паралелно с това се ускорява и пулсът.


Запазване на телесната температура при топло или горещо време включва три основни физиологични механизма – разширяване на кръвоносните съдове (вазодилатация), изпотяване и снижаване на метаболитните процеси. Значение имат и поведенческите реакции – намаляване на физическата активност, редуциране на облеклото.


Вазодилатацията е важен механизъм за бързо охлаждане на тялото. Вените и кожата се характеризират с голяма разтегливост и съответно могат да поемат големи количества кръв. Това от своя страна може да намали венозния приток към сърцето и съответно да се отрази зле на поддържане на нормалната циркулация.


Друг важен механизъм е изпотяването, което се активира при температура над 36,7 ˚С, която е приблизителната стойност за начало на активна вазодилатация. Изпарението на отделената пот отнема голямо количество топлина и съществено допринася за охлаждане на венозната кръв, която се връща към сърцето и останалите вътрешни органи.


Високата околна температура – над 40˚С  води не само до ускоряване на изпотяването, но и до увеличаване на сърдечната дейност.

 

Библиография:

1.Физиология на човека, проф. Л. Витанова, проф. Р. Гърчев, второ издание, 2015г.

2.Physiology of Thermoregulation, A. Kurz, Best Practice and Research Clinical Anaesthesiology, Volume 22, Issue 4, December 2008, Pages 627-644