Дълголетието се държи на теломерите – така се наричат окончанията на хромозомите в ДНК. По дължината на теломерите може да се съди за продължителността на живота. На теория. Според нови проучвания може и да е обратното – дължината на теломерите може да е свързана с повишен риск от хронични заболявания.


ДНК представляват инструкциите за всички клетки в организма. Тези инструкции са фундаментално необходими за всяка една клетка, за да може целият организъм да функционира. Сборове от тези инструкции се съхраняват в хромозомите – те действат като томове, готови да бъдат отворени, за да се извлече от тях необходимата информация. Всяка клетка в човешкия организъм съдържа 46 хромозома – 23 от биологичната майка и 23 от биологичния баща. 


Теломерите представляват окончанията на хромозомите. Те не съдържат гени в себе си и съответно нямат генетична информация, която да предадат на клетките. Ролята на тези крайчета на хромозомите е като показател за жизнеността на клетката след делене – теломерите се скъсяват след всяка делене, като по този начин се позволява да се запазят важни гени. При пълно изтриване на теломерите клетката променя състоянието си и вече е сенесцентна, или остаряла. 



Широкоприето мнение е, че колкото по-къси са теломерите в клетките, толкова по-висок е рискът от заболявания като остеоартрит, атеросклероза и ракови заболявани. Обратно, при по-голяма дължина на теломерите организмът преминава през стареене по-гладко, с намалени рискове от заболявания. Някои проучвания обаче се стремят да оборят тези твърдения.


Едно проучване, проведено от учени в института по генетична медицина Маккузик-Натанс, Мериленд, САЩ разглежда двете крайности - значително по-дълги от стандартните, както и по-къси. Резултатите подсказват, че при къси теломери организмът има значителен риск от органна недостатъчност, а при дълги – от ракови заболявания. Друго проучване подкрепя тази теория, като резултатите от него също говорят за повишен риск от тумори и хронични заболявания при мутации на организма, при които има дълги теломери.


Феноменът при дългите теломери може би се дължи на ензима теломераза. Той подпомага теломерите, като предотвратява скъсяването им и съответно удължавайки трайността им. Теломеразата се съдържа и в ракови клетки и им позволява да се делят по-дълго, увеличавайки сериозността на заболяването.


Независимо дали дължината на теломерите има връзка с дълголетието, тя представлява само един фактор от продължителния, сложен процес на стареене. Може би нашият контрол над дължината на теломери е ограничен, но има множество фактори, свързани с начина на живот, над които имаме контрол и можем да подобрим. Препоръчително е спазване на здравословна диета, редовна физическа активност и качествен сън.

 

 

Референции:
Lang, K. (2023, May 21) Are telomeres really the key to living longer, youthful lives? Retrieved 2023, May 22 from https://www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJMoa2300503
Armanios, M. (2023, May 4) Familial Clonal Hematopoiesis in a Long Telomere Syndrome. Retrieved 2023, May 22 from  https://www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJMoa2300503
Armanios, M. (2019, September 3) Long telomeres and cancer risk: the price of cellular immortality. Retrieved 2023, May 22 from https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6715353/