Водата представлява главната „съставка“ на човешкия организъм. Нейното количество варира в зависимост от различни фактори като възраст, пол, раса, климат, навици и други. Стойностите на вариация се движат между 45-50% до 80-85%.


При плода по време на бременност съдържанието на вода достига до 90%. При новородените общото количество на водата достига до 70-75% от телесната маса, а в края на втората година то е 60-65%. При мъжете на средна възраст тази стойност е приблизително 60%, за разлика от жените, при които може да достигне 50%. Тази разлика се дължи на по-голямото количество мастна тъкан при жените, тъй като процентното съдържание на вода в нея е много ниско – едва 10%.


С възрастта съдържанието на водата в организма намалява. Тази промяна се дължи на тъканния метаболизъм. Намаляването на количеството на водата в организма е част от процеса на стареене.



Най-общо телесните течности могат да бъдат разделени на екстра- и интрацелуларна – съответно извън- и вътреклетъчна течност.


Водното съдържание и състава на вътреклетъчната течност зависят от функцията на тъканите. Мастната тъкан притежава малко количество интрацелуларна течност – едва 10%, за разлика от мозъчната тъкан, например, при която стойностите на водно количество достигат до 80-83%. Клетките на бъбреците също са с богато съдържание на вода, за разлика от костите – едва 22%.


Екстрацелуларната течност представлява приблизително 1/3 от общата телесна вода, но това съотношение варира с възрастта. Тя е съставена от интерстициалната течност, която се намира в междуклетъчното пространство, и от вътресъдовата (плазмена) течност, разположена в съдовете. Основната функция на извънклетъчната течност е да извършва обмяна между клетките и организма, както и между организма и околната среда.


Лимфата също е част от екстрацелуларната течност. Формира се от интерстициалната течност и се движи по лимфните съдове, преминавайки през лимфни възли и вливайки се във венозните съдове.


В организма се секретират и т. нар. трансецулаларни течности, които са разделени от плазмата чрез епителиална преграда. В тази група се включват ликворът, потта, перикардна и плеврална течност, жлъчен сок и други.