Може би се чувствате така сякаш притежавате свободата да правите избори, да взимате решения и да планирате действията си занапред, както и способността да променяте всяко едно от споменатите, стига да пожелаете. Ако сте християнин, за вас „свободната воля“ е дар от Бог. Ако сте правист, независимо от религиозните ви убеждения, сте добре запознат, че наказателният кодекс до голяма степен е базиран на същата концепция. 

 

Какви обаче биха били следствията за правните и религиозните норми, ако „свободната воля“ се окаже просто илюзия на мозъка? Психологът Даниел Вегнер, например, твърди, че "усещането за волеви акт възниква като интерпретация на нечия мисъл като причина за действието“. С други думи, когато станем наясно с действията на мозъка си, ние погрешно приемаме, че мисълта ни е причинила това, което мозъкът така или иначе вече е решил. 


 

Експериментът, който най-често бива цитиран като подкрепящ подобен възглед, е небезизвестният експеримент на невроучения Бенджамин Либет. През 80-те години на миналия век Либет провежда експерименти, по време на които участниците са помолени да изпълнят проста задача – да натиснат бутон. Използвайки таймер и техника за визуализиране на мозъчните функции (по-конкретно EEG), Либет забелязва, че 350 милисекунди преди момента, когато участникът е посочил, че е взел решението, в мозъка вече е протичал неосъзнат „потенциал на готовност“.

 

NEWS_MORE_BOX
 

Либет обаче не бърза да изхвърли свободната воля зад борда. Неговата интерпретация е, че тя се изразява под формата на вето, което може да се прояви в този конкретен отрязък от милисекунди, зеещ между неосъзнатата мозъчна активност и изпълнението на моторния акт. До ден днешен обаче няма еднозначна теория какви са следствията за това важно за културата ни понятие. 
 

Един от основните проблеми, от които експериментът страда, е, че разчита на словесния отчет на участниците. Докато Либет може да отчете обективно кога потенциалът на готовност започва, използвайки електроди, той все пак трябва да корелира информацията със способността на участника да посочи точния момент, когато съзнателното решение е било взето. В края на краищата е спорно доколко хората са способни да дават толкова прецизни доклади, базирани на субективни усещания.