За да могат да се осъществяват перисталтичните вълни и храната да продължава своето движение по посока края на храносмилателната система, както и за да изпълнява своята функция, стомахът се нуждае от специфична структура и добре изградена мускулатура, която ритмично да се съкращава. Ето защо, стените на стомаха са изградени от няколко слоя, всеки от които изпълнява специфична роля.
 
Първият от тези слоеве е Мукозата или Лигавицата (Мукозна мембрана), която е силно нагъната под формата на гребен. Това е състоянието на мукозата, когато стомахът е празен. При запълването на стомаха с храна обаче, тази мукозна мембрана силно се разтяга и се изглажда. Лигавицата съдържа и голям брой жлези, които отделят стомашен сок. В състава на стомашния сок влизат солна киселина, ензими и слуз, които се произвеждат от стомашните жлези.
 
Но, ако в стомаха ни има солна киселина, как тя не разяжда вътрешностите ни?
 
Установено е, че най-вътрешният слой на лигавицата се състои от киселинноустойчиви клетки, които безпроблемно „затварят“ опасната киселина в стомаха, като не позволяват негативното ѝ влияние върху останалите клетки и тъкани в организма. Освен тази „защита“, лигавицата е снабдена и с клетки, които произвеждат слуз, предпазваща стомашната стена от действието на солната киселина.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Вторият слой е Субмукозата. Субмукозата е изградена от съединителна тъкан и съдържа гобям брой лимфни и кръвоносни съдове, нервни клетки и мускулни влакна.
 
Следващият слой, наричан Мускуларис проприя или екстерна (Muscularis propria или Muscularis externa), е слоят покриващ субмукозата и представляващ главния мускул на стомаха. Той е съставен от 3 слоя мускули.
 
Последната обвивка на стомаха, която го обгражда външно се нарича Висцерален перитонеум и представлява влакнеста мембрана.
 
Постъпилата в стомаха храна се наслоява, като дава усещането за ситост. А какво и как се разгражда в стомаха, ще научите от следващия материал от поредицата.