Ядърцето е немембранна част от ядрото, която има основната роля за формирането на рибозомите. Ядърцето обикновено е едно, но ако клетката е активно синтезираща протеини, то може да е особено голямо или да се наблюдават 2-3 ядърца. Ядърцето е съставено от ДНК, РНК и протеини. В него, ДНК молекулата се транскрибира (превежда) и се получава дълъг рибозомален РНК предшественик, който се дооформя в трите основни вида РНК. Тези три вида РНК се пакетират с протеини, за да се формират малката и голяма субединици на рибозомите. Субединиците се транспортират извън ядрото, където се използват за синтеза на протеини (транслация).
 
Ядърцето не е статична структура. То се разпада по време на митозата (клетъчното делене) и се сформира отново в ранния постмитотичен период. Ядърцето има два участъка – фибриларен компонент и гранулиран компонент. Фибриларният компонент се разделя на два подвида – плътен фибриларен компонент и фибриларен център. Фибриларният център съдържа колямо количество РНК полимераза I, която транскрибира рибозомна РНК (рРНК). Транскрипцията на рРНК се смята, че става между плътния фибриларен компонент и фибриларния център. Следващите етапи от сглабянето на рибозомите протичат в гранулирания компонент.
NEWS_MORE_BOX
 
 
В хромозомите на човека има пет региона, които формират ядърцето и те са в късите рамена на акроцентричните хромозоми - 13, 14, 15, 21 и 22-ра хромозома. 
 
Ядърцето съдържа белтъка нуклеостемин, който участва в регулирането на клетъчния цикъл и в диференциацията на клетката. След диференцирането, неговото количество значително намалява.
 
Важна структурна единица на ядрото е и ядрения матрикс. Това е материята, която изпълва пространството между ядърцето и хроматина. Тази материя съдържа йони, ензими, метаболити и други, като важно значение имат калциевите йони и протеините, които се свързват с молекулата на ДНК.