Проф. д-р Стоян Киркович е роден през 1875 г. в София. Той е един от най-видните дейци в областта на медицината в България след Освобождението. Знаменитият лекар допринася за основаването и развитието на дисциплината вътрешни болести. С негова помощ, по-късно е основана и такава специалност в Медицинския факултет. Негови са и първите учебници на български език в тази област.

 

Киркович е потомък на знатен род. Баща му е първият дипломиран лекар в София (бъдещата столица), майка му е учителка от Копривщица. Младият Стоян има много възможности за развитие и успява да се възползва от тях по най-добрия начин. След като завършва гимназия, той заминава за Виена, където учи медицина. Виенската медицинска школа е една от най-добрите в света.


 

След като завършва медицинското си образование д-р Киркович специализира кожни заболявания, но постепенно интересите му се насочват към „вътрешните болести“. За това той прави и втора специализация по вътрешни болести отново във Виена. След втората си специалност, младият лекар започва работа в Александровската болница, където той основава свой кабинет за диагностика.

 

След първата световна война, Стоян Киркович взема дейно участие в създаването на медицински факултет към Софийския университет. Идеята за такова академично звено се заражда още през 19-и век, но до този момент липсват достатъчно подготвени кадри, които да обучават студентите. Основната заслуга на Киркович спрямо медицинския факултет е създаването на две специалности, обхващащи вътрешните болести. За тази своя дейност, д-р Киркович получава научна титла доцент, а през 1923 г. става и професор.

 

Стоян Киркович продължава със своята научна дейност чак до средата на 20-и век. През 1930 г. става ректор на Софийския университет. След края на мандата си започва активна работа по първите два учебника по вътрешни болести, писани от български автор. Част от неговата философия е известна народна фраза: „Преди да бъде лекар, лекарят трябва да е човек!“. Хуманитарните му възгледи са отразени в наградата „Народен лекар“, която получава от правителството през 50-те години.