Слезката или срещана по-често с наименованието далак, представлява най-големият лимфоиден орган в човешкото тяло. Основните и функции са разграждане на остарели еритроцити, производство на лимфоцити и съхранение на моноцити (клетки, от групата на левкоцитите). Не на последно място е ролята и на кръвно депо.


Формата на слезката наподобява тази на зърна кафе, с дължина – 7-10 см и ширина 5-6 см, тегло до 200 грама. Има две повърхности – изпъкналата се нарича още диафрагмална, а вдлъбнатата – висцерална (насочена към вътрешните органи). В средната част на висцералната повърхност се разполага т. нар. хилус, през който преминават артерии, вени, нерви и лимфни съдове.


Слезката се разполага в лявото подребрие, върви косо по 10-то ребро и се намира непосредствено под диафрагмата. При увеличени размери може да премине извън границите на ребрата. В съседство до нея се разполагат опашката на панкреаса, стомахът, лявата надбъбречна жлеза и ободното черво.



Анатомично органът наподобява структурата на лимфен възел. Отвън слезката е покрита с капсула, от която във вътрешността на органа навлизат „гредички” – трабекули, по хода на които преминават кръвоносни съдове. Вътрешността се нарича още пулпа и се разделя на два вида – бяла и червена.


Бялата пулпа (pulpa alba) се състои от лимфоидна тъкан – т. нар. фоликули или „слезкови телца”. В тях се намират Т- и В-лимфоцити. Червената пулпа (pulpa rubra) се състои от венозни синуси, а между тях се разполагат повлекла, покрити с макрофаги.


NEWS_MORE_BOX


„Вътрешният скелет” на слезката е изграден от колагенови и еластични влакна, които дават възможност органа да променя своя размер, което има значение за функцията му на кръвно депо.


Кръвта в слезката се внася по arteria splenica, която навлиза в хилуса и се разделя на по-малки клонове. Терминалните артериални капиляри от своя страна се отварят във венозни синуси. Те се събират в по-големи вени, които се насочват към хилуса и излизат от него.


Слезката не представлява жизненоважен орган и след отстраняването и не са необходими мерски за компенсиране на основните функции, които е изпълнявала.