Околоносни кухини или пазухи представляват пространства изпълнени с въздух, които се разполагат около носната кухина и комуникират с нея. Различват се четири групи синуси - горночелюстни, два фронтални (челни), етмоидални (решетъчни) и сфеноидален (клиновиден) синус.


Горночелюстният синус – sinus maxillaris е най-големият и както показва и името му се разполага в горночелюстната кост. Той е чифтен – раделя се на ляв и десен. Комуникацията с носната кухина се осъществява през малко отворче. Характерна особеност е, че зъбите на горната челюст се вдават в кухината, като граница между тях и кухината на синуса е една тънка костна пластинка с дебелина 1-2 мм. Има случаи, в които тази пластина може да липсва. При новородени синусът е с големината на грахово зърно, а останалите синуси се развиват след раждането.


Челните синуси се разполагат в челната кост и могат да варират по форма и размера при различните хора. Двата синуса се разделят помежду си чрез преграда, която почти никога не се разполага срединно. Двете пазухи често комуницират помежду си. Връзката между тях и носната кухина се осъществява чрез челно-носния канал с дължина 1-1,5 см и сравнително малък просвет. Тези синуси се развиват след раждането – през втората година от живота.



NEWS_MORE_BOX


Т. нар. решетъчни пазухи се разполагат в лабиринта на решетъчната кост. Те са средно 10 на брой, но могат варират в границите от 5 до 15-16.
Клиновидната пазуха се намира в тялото на клиновидната кост и се разполага под хипофизната жлеза. Разделя се на две посредством срединна преграда. Решетъчните клетки и клиновидната пазуха се развиват след 4-5 година от раждането.


Всички околоносни синуси са покрити с лигавица, която е богата на слузни жлези. Кръвоснабдяването и инервацията се осъществяват от съдове и нерви на носната кухина.