Съединителната тъкан е най-разпространеният и най-разнообразният вид телесна тъкан. Телесната тъкан се разделя на четири основни вида, които включват - епителна тъкан, мускулна тъкан, нервна тъкан и съединителна тъкан.

 

Съединителната тъкан притежава разнообразни функции в човешко тяло – свързваща, структурна, опорна, трофична (отнасяща се до храненето и кръвоснабдяването) и защитна.



Съединителната тъкан обхваща различни видове тъкани, като включва – ретикуларна (мрежеста) съединителна тъкан, уплътнена съединителна тъкан, мастна тъкан, хрущялна тъкан, костна тъкан и кръв. Въпреки че съединителната тъкан е разнообразна, цялата съединителна тъкан се състои от три основни компонента:

  1. Аморфно междуклетъчно вещество;
  2. Влакна;
  3. Клетки

Заедно аморфно вещество и влакната съставят извънклетъчния (екстрацелуларния) матрикс, който дава структура и опора на околните клетки в цялото тяло. Съставът на извънклетъчния матрикс варира значително в различните органи, което дава различни видове съединителна тъкан.


Аморфното вещество представлява желатинова материя с високо съдържание на вода, която се намира в пространството между клетките и влакната. Състои се от гликозаминогликани, по-специално хиалуронова киселина, протеогликани и протеини за клетъчна адхезия (клетките прилепват една към друга като образуват характерни структури), като ламинин и фибронектин, които действат като лепило за клетките в извънклетъчния матрикс. Функцията на аморфното вещество е да позволи обмена на хранителни вещества между клетките и капилярите.


Влакната в извънклетъчния матрикс са, друг основен компонент на съединителната тъкан. Има три основни типа влакна, които присъстват във всички съединителни тъкани. Количеството на всеки тип обикновено отразява функцията и класификацията на конкретната тъкан. Трите типа влакна са:

  • Колагенови влакна - големи, силни влакна, най-често от колаген тип I, който осигурява голяма здравина при опъване на извънклетъчния матрикс, намиращ се в уплътнената и ретикуларната (мрежестата) съединителна тъкан.
  • Ретикуларни влакна - фини, тънки влакна, съставени от колаген от тип III, които се свързват, за да образуват поддържаща мрежа в ретикуларната ламина на базалната мембрана, която се намира в меки тъкани, като черен дроб, костен мозък, далак и лимфни възли.
  • Еластични влакна - тънки, разклонени влакна, съставени от еластин (протеин, изграждащ еластичните нишки), които осигуряват разтягане и връщане към извънклетъчния матрикс, намиращи се в тъкани като аорта, бял дроб, кожа и гласни връзки.

Библиография:
Jones KL. Ed. Smith’s Recognizable Patterns of Human Malformation. 5th ed.
Gorlin RJ, Cohen MMJr, Levin LS. Eds. Syndromes of the Head and Neck. 3rd ed.