За по-нататъшно разбиране на физиологията на съединителната тъкан е важно да се разгледат различните видове колаген, които обикновено са съставени от влакна, намиращи се в извънклетъчния (екстрацелуларния) матрикс, който дава структура и опора на околните клетки. Колагенът е най-разпространеният протеин в човешкото тяло и има 28 типа. Четирите най-често срещани типа са:

 

  • Тип I е най-често срещаният тип колаген. Той е гъвкав и силен и осигурява устойчивост при напрежение и разтягане на тъканта; намира се във всички видове съединителна тъкан, по-специално - сухожилия, връзки, кости, роговици, кожа, дентин (твърдата част на зъба между емайла или зъбния цимент и пулпената кухина) и белези.
  • Тип II осигурява устойчивост при напрежение, намира се в ставния и хиалинния хрущял на ставите и междупрешленните дискове.
  • Тип III изгражда гъвкава мрежа, която поддържа клетките и е основният компонент на ретикуларните влакна, намира се в органи като кожа и кръвоносни съдове. Също така този тип колаген е в изобилие през ранните етапи на зарастване на рани и играе роля в образуването на гранулационна тъкан (незряла съединителна тъкан със зърнист сроеж, която лесно кърви при допир).
  • Тип IV: осигурява поддръжка и прикрепване към основата на извънклетъчния матрикс, формира базалната ламина - основен компоненти на базалната мембрана; важен компонент на бъбреците, вътрешното ухо и лещата на окото.

Синтезатът на колаген в клетките се започва чрез транслация - процес, при който нуклеотидната последователност на информационна РНК се използва като указание за нареждането и свързването на аминокиселините в полипептидна верига, при което се синтезира протеин.



Съществуват над 200 документирани нарушения на съединителната тъкан. Етиологията (причината за заболяванията) може да включва автоимунни заболявания, генетични разстройства или ракови заболявания. Едно от най-често срещаните автоимунни заболявания на съединителната тъкан е ревматоидният артрит. Ревматоидният артрит е хронично възпалително заболяване, характеризиращо се с автоимунно разрушаване и влошаване на хрущяла и костите.


Рядко, но значимо наследствено заболяване на съединителната тъкан е остеогенезис имперфекта (osteogenesis imperfecta), което представлява заболяване на костите, в резултат на автозомно-доминантна мутация, водеща до дефектен синтез на колаген от тип I. Заболяването се проява с повтарящи се фрактури на костите.


Библиография:
Ehrlich HP, Krummel TM. Regulation of wound healing from a connective tissue perspective.
Gaubitz M. Epidemiology of connective tissue disorders. Rheumatology