Една конкретна последователност от аминокиселини предизвиква интерес - частта от генома на SARS-CoV-2, която представлява „специфичното място за разрязване на фурина“.

 

Фуринът е ензим, серинова протеаза, който катализира разрязването на нуклеотидните вериги на точно определени места и обуславя способността на SARS-CoV-2 да заразява човешките клетки.


 

Вирусологът Етиен Декроли от университета в Екс-Марсилия обяснява, че именно мястото на разрязване позволява да се осъществи разцепването на спайк протеина на вируса, което му дава възможност по-добре да „опознае“ човешките клетки преди да навлезе в тях. Такива специфики са характерни и за други вируси и по-конкретно за грипните вируси.

 

Наличието на това специфично място в генома на SARS-CoV-2 предизвиква сериозен интерес сред учените и дава основание да се счита за вярна хипотезата за „избягалия вирус от лабораторията“.

 

Това становище дават и авторите на отвореното писмо, публикувано в списание Science през април, подписано от Ралф Барик, световен експерт в експериментите за добиване на функции (мутациите с добиване на функции са редки и обикновено полезни промени в генетичната информация, които водят до добиване на нови функции на променения ген, синтез на нови продукти на гена или нови пътища на генна експресия). Според тях, извършените промени върху вируса допринасят за новите му придобити способности.

 

Хипотезата отново е била взета под внимание, когато независима група за проучвания върху произхода на Covid, наречена Drastic, е разкрила, че Институтът по вирусология в Ухан, с посредничеството на EcoHealth Alliance е поискал през 2018 г. финансирането на експерименти за придобиване на функции, чиято основна цел е била да се придобие това специфично място за разрязване на фурина при SARS-CoV-1.

 

Финансирането е било отказано и генетичните изследвания потвърждават, че SARS-CoV-2 не е изкуствено модифициран вариант на SARS-CoV-1.

 

По-малко от седмица по-рано от тези разкрития екип от Институт Пастьор разкрива откритието на много близки до SARS-CoV-2 вируси в северен Лаос, далеч от първото огнище на пандемията. Тези вируси, които не са предшественици, а по-скоро братовчеди на SARS-CoV-2, имат сходни спайк протеини, но нямат това място за разрязване на фурина.

 

Според научните нагласи, няколко десетки години делят варианта на вируса от Ухан от предшественика на вирусите в Лаос. Ключов момент е да се разбере как вирусът от Лаос e дал началото на един толкова патогенен вирус на 2000 км от там, а именно – в Ухан.

 

Въпреки че съществуват много възможни сценарии, все още няма аргументи, които да потвърждават една или друга хипотеза. Според вирусолога Симон Уайн-Хобсън от Институт Пастьор няма данни за човешка намеса в генома на SARS-CoV-2 и това специфично място за разрязване на фурина може да се е появило по естествен път.

 

Подобен е случаят с грип А (Н5N2), който при появата си през октомври 1993 г. не е бил толкова опасен и не е имал такова място за срязване на фурина. През януари 1995 г., вирусът е станал много опасен и по естествен път е придобил такова специфично място в генома си.

 

Предшествениците на COVID-19 са циркулирали наоколо, без да вдигат много шум няколко месеца или години, преди да станат истински опасни за хората и нито един лабораторен опит не е бил причина за това.

 

Етиен Декроли пояснява, че няма още яснота за произхода на вируса и има необходимост от увеличаване на пробите от дивата среда и изследване на биологичните проби, запазени в болниците, близо до огнището на пандемията в Ухан.

 

Важен елемент е и прозрачността на проучванията в лабораториите в Ухан и достъпът на научната общност до базите данни, в които е изследван генома на стотици коронавируси в последните петнадесет години, пояснява вирусологът.

 

Източници: 

www.lefigaro.fr

https://www.researchsquare.com/article/rs-871965/v1