Дали предадената информация от сетивата и преработена от мозъка винаги ни дава истината за заобикалящата реалност?


Според изчисленията на астрономи Луната е на еднакви разстояния както на хоризонта, така и в зенит. Но на хоризонта тя изглежда почти два пъти по-голяма. Предполага се, че това несъответствие се дължи на липсата ни на опит да гледаме обектите във височина, тъй като изпозлваме зрението си основно в хоризонтална посока. По този начин свикваме да преценяваме хоризонталните разстояния, но не и вертикалните.


Друг пример е, ако гледаме една картина на 10 метра разстояние от нас – от другия край на стаята и ако се качим на височина 10 метра. Във втория случай картината ще ни се струва много по-отдалечена.



Но как реално работи зрението?

Светлинните снопове, които преминават от предмет до окото първо влизат през лещата, където се пречупват и падат в обърнат вид върху ретината, намираща се в задната част на окото. След определен брой реакции този импулс се превръща в електрически, в която форма може да бъде изпращан към мозъка.


Мозъкът от своя страна превръща този поток в смислен триизмерен образ. В действителност физиологията на зрението е един изключително сложен процес. Светлинните лъчи се превръщат в електрически сигнали, които ни разкриват цветен и триизмерен свят.


В ретината има три вида групи клетки, които реагират на светлинните вълни с различна дължина. Първата група е чувствителна към червената светлина, втората към синята и третата към зелената светлина. Различните нива на стимули към всяка една от трите групи конусовидни клетки пораждат способността ни да виждаме света изпълнен с милиони различни тонове цветове.


Но, освен предметите, самите светлинни лъчи се пораждат като действие от работата на клетките в структурата на окото, а в мозъка се формира образът, който възприемаме. Реално светлината представлява електромагнитни вълни и енергийни частици – фотони.


Когато последните достигнат до ретината се появяват импулси, които формират в мозъка светлина – такава, каквато я знаем. Като обобщение на примерите става ясно, че всички вълнови трептения се трансформират в мозъка ни, за да придобият определена визия.


Същите правила важат и за цветовете. Възприятието ни за тях също се формира в мозъка от съществуващите електромагнитни вълни с различна амплитуда и честота.


Когато мозъкът ни интерпретира тази енергия, измервайки и приемайки различни честоти на вълните, ние виждаме цветове.