Паметта и обучението са най-съществените черти на висшите животни, като при човека те се намират в най-съвършената си форма. Възприемането, съхранението и обработването на информацията от заобикалящата ни среда е важно свойство на нервната система, което има отношение към адаптация към промените, които настъпват.


Под памет се разбира способността на мозъка да задържа за кратко или за по-продължително време „следите“, образуващи се в резултат на възприемането на събития или дори предмети от обкръжаващата го среда.


Паметта се базира на три основни процеса, а именно запомняне, съхраняване на информацията и възпроизвеждането ѝ впоследствие. Най-общо паметта може да бъде разделена на два вида – кратковременна или краткотрайна и дълговременна. Но освен това изследователите в областта разделят още няколко подтипа - емоционална (запомняне на преживени чувства), двигателна, образна и словесно-логична.



Т. нар. първична памет или позната като краткотрайна има целта да съхранява различни факти, числа, думи, образи, цветове, но в рамките на няколко секунди до едва няколко минути. Спомените от първичната памет се възпроизвеждат много лесно, но също така лесно се заместват от нова информация, която постъпва непрекъснато.


Вторичната памет представлява нашата дълготрайна памет и има отношение към информация, която се натрупва и може да бъде възпроизведена след дълъг период от време, например години.


В някои случаи възпроизвеждането на дадена информация може да отнеме няколко минути. Това „техническо“ време е необходимо за последователна активация на различни дялове от мозъка с цел подреждане на спомените във времето и пространството.


За „закрепване“ на спомените в дълготрайната памет е много съществено периодичното им възпроизвеждане. Дълготрайната памет за придобити двигателни навици е изключително устойчива. Така те лесно се възпроизвеждат дори след продължителен период от време, през който не са били практикувани.


Краткосрочната памет е временна. Тя има нисък капацитет и ни помага да запомним до 5-7 единици информация, които могат да нямат нищо общо помежду си - например цифри или букви.


Един от подтиповете памет е епизодичната, която има отношение към запомняне на изживяни емоции, приятни моменти, рождени дни, празници, но не и пълните подробности за тях.


При децата, взависимост от възрастта класификацията на паметта се различава. Така през първите месеци на новороденото роля играе разпознавателната памет, която има отношение към опознаване на предметите визуално, при пипане или чрез звуците, които издават.


Във възрастта около втората годинка основно значение има възпроизводителната памет. Детето може да си спомни и да разкаже за това, което се е случило преди 3-4 дена. А към третата година спомените могат да бъдат от преди няколко седмици.


Асоциативната памет се свързва със запомнянето на редица думи, когато детето намира общи признаци между предметите и явленията и ги квалифицира. Общоизвестен факт е, че в ранна детска възраст умственото развитие е неделимо от физическото. Детето, което активно се движи, също активно и запомня. Паметта на детето – това са неговите интереси. В този период има тясна връзка между паметта и емоциите.


Механизмът за запаметяване се обяснява с т. нар. невронни вериги. Морфологични данни доказват наличието на затворени вериги от неврони, в които нервните импулси могат да циркулират продължително. Според нея субстратът, който фиксира постъпващата информация, е невронната примка, образувана от много невронни вериги, в които възбуждането на един неврон води до възбуждането на следващия. По такъв начин възбуждането циркулира продължително. Ако към неврона постъпи повторно дразнене, подобно на образуваната реверберационна верига, то следите се фиксират в памет. Ако липсва повторно дразнене, реверберацията се прекъсва.