Хромозомните аберациите (мутации) могат да се ограничат в една хромозома или да засегнат две отделни хромозоми. Такива междухромозомни аберации са транслокациите. При транслокациите, две хромозоми се разкъсват и обменят свои фрагменти. 
 
Робертсоновите дефекти са транслокации, които възникват при взаимодействието на две групи хромозоми. Това са хромозомите от групата D, която обхваща 13-та, 14-та и 15-та хромозомни двойки и хромозомите от групата G (21-ва и 22-ра хромозомни двойки). Хромозомите в тези две групи са акроцентрични, т.е. едното им рамо е изключително по-късо в сравнение с другото. При Робертсоновите транслокации от две акроцентрични хромозоми – най-често 14-та и 21-ва, след разкъсване в областта на центромера и последвало сливане, се образуват отново две хромозоми, но едната е взела двете изключително къси рамена, а другата двете дълги рамена. Ако транслокацията е от балансиран тип, индивидът няма проява на носения от него дефект и въпреки, че образувалата се от транслокацията малка хромозома изчезва и индивидът остава само с 45 хромозоми в кариотипа си, той може и да не разбере, че носи мутация. Такъв тип индивиди обаче, разбират за своето състояние, когато създават поколение. Причината за това е, че докато обикновените хора образуват само един вид (по отношение на хромозомния набор) полови клетки, носителите на Робертсонова мутация могат да образуват 6 различни вида гамети - 1 с нормален хромозомен набор, 1 с мутация (балансирана и без влияние върху поколението) и 4, които са с небалансирани хромозомни аберации. Такива дефектни гамети водят и до създаването на поколение с дефекти.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Съществуват данни, че благодарение на този вид мутация от 2 отделни хромозоми при човекоподобните маймуни се е образувала 2-рата хромозома при човека и това ни е обособило в хода на еволюцията като отделен, по-висш вид.