За какво ни е щастие, ако не го споделим?! За какво ни е познание, ако го заключим в недостъпна библиотека? И за какво ни е ДНК, ако не го използваме за синтезата на протеини?!
След като разгледахме сложната структура на ДНК, начина, по който тази молекула съхранява информацията си и способите, по които ревностно я пази и поправя, дойде време да разберем за какво всъщност е предназначена тази информация и как тя се превръща в реални продукти. ДНК съхранява информацията за всички продукти и механизми на работа в клетката. Тази информация обаче е написана на език, който клетката не разбира и е необходим „преводач“, който да каже кой, какво и как да свърши в клетката. Този преводач е РНК.
РНК е краткото название на Рибонуклеиновите киселини. Подобно на ДНК (Дезоксирибонуклеинови киселини), те представляват полимер от свързани помежду си нуклеотиди с пуринови и пиримидинови азотни бази. Ролята на РНК е да „вземе“ информацията от ДНК, да я разчете и да я използва като инструкция за изграждането на необходимите на клетката протеини. И подобно на сладкар, който разчита рецепта от стара готварска книга, за да направи вкусна торта, така и нашата РНК разчита информацията от ДНК, за да създаде своите шедьоври-протеини.
NEWS_MORE_BOX
Нека не забравяме обаче, че ДНК е позиционирана в ядрото на клетката и частично в митохондриите. Основа задача на РНК е да копира информацията от ДНК и да я „пренесе“ в цитоплазмата на клетката. Там тази информация спокойно може да се използва за синтезата на протеините.
А кои са трите основни вида РНК – характерни както за еукариотните, така и за прокариотните клетки, кои са допълнителнителните видове РНК и какви са техните функции, следва да разберем.
