Освен разгледаните вече Робертсонови транслокации, друг вид междухромозомни аберации са реципрочните и нереципрочните транслокации.
 
При реципрочните транслокации има размяна на терминални участъци от рамената на две нехомоложни хромозоми. Когато реципрочните транслокации са балансирани, т.е. без загуба или добавяне на генетичен материал, те нямат фенотипно проявление и носителите на такава мутация може да не разберат за нейното съществуване. Това се случва, когато разкъсванията са на случайни места и при тях не е засегнат ген. Възможни обаче са случаите, при които при разкъсване на хромозомата се засегне ген, загуби се част от информацията (микроделеция) или ген се отдели от своите регулаторни механизми и се пренесе под влиянието на други регулаторни механизми. Такива транслокации често са предизвикани от вируси. Тогава мутацията се проявява и е лесно откриваема от носителя ѝ.
 
Наличната мутация обаче често се открива при размножаване на индивида. При размножаване на индивид с хетерозиготна мутация се образува обща, кръстовидна структура между засегнатите хромозоми, от която могат да се получат няколко комбинации гамети. Когато клетката получи две „здрави“ хромозоми или две хромозоми с транслокация, то тогава нейният набор от гени (кариотип) е правилен – може би неправилно разпределен, но с нормален брой хромозоми и с точното количестно и вид наследствена информация. Ако обаче клетката получи една засегната и една незасегната хромозома, то тогава тя получава или дуплицирана (удвоена) или делетирана (липсваща) информация.
NEWS_MORE_BOX
 
   
Нереципрочните транслокации (инсерции) представляват вмъкване на вътрешен сегмент от една хромозома в друга хромозома. Носителите на нереципрочни транслокации също са с балансиран кариотип, но отново могат да създадат гамети с дупликации или делеции.