Чрез соматосетивната система до мозъка достига информация, която постъпва от различни участъци на тялото – например сухожилия, мускули, стави, кожата, както и вътрешните органи. За разлика от останалите сетивни системи, които заемат обикновено малък участък в някой специализиран орган (ухо, око), при соматосетивната система рецепторите са разпръснати в цялото тяло – не само на повърхността, но и в дълбочина.


Рецепторите на тази система могат да бъдат разпределени в четири основни групи – съответно рецептори за вибрация, натиск и допир (наричани най-общо тактини); проприорецептори – които дават информация за двигателния апарат; терморецептори – както става ясно от името им, отговарят за промените в температурата и на последно място, но не и по-важност е четвъртата група – т. нар. ноцицептори или рецепторите за болка. Често първите две обособени групи рецептори се обединяват в една обща група – на механорецепторите.


Тактилните рецептори имат функцията да възприемат различни механични стимули от повърхностните слоеве на тялото. Чрез тях се ориентираме за формата, размера, плътността, материала на различни предмети от околната среда, с които имаме пряк контакт. Характерно е, че в окосмената част на тялото тактилните рецептори се различават от тези в неокосмената.



По върха на пръстите, върху устните, както и други области, които се характеризират с изразена чувствителност се откриват в голяма концентрация т. нар. телца на Майснер. Характерно е, че те се адаптират бързо към стимула и водят до привикване с повишаване прага на дразнимост. Така например след носене известно време на ръчен часовник от един момент нататък спираме на усещаме тежестта му, поради привикване.


Други тактилни рецептори са телцата а Фатер Пачини, които са пригодени предимно да реагират на движещи се тактилни стимули и на вибрация.


За да бъдат разпознати два стимула като отделни е необходимо информацията, която достига до мозъка да идва от два различни неврона. В места с голямо скупчване на рецептори – например върховете на пръстите има висока пространствена разделителна способност. По този начин се реализира фина локализация на тактилното дразнене.


Втората група механорецептори са проприорецепторите, които дават информация за положението на отделните части на тялото една спрямо друга. Те се разполагат в мускулите, ставите и сухожилията. Тяхната функция е да предават информация за дължината на съответния мускул, както и положението, в което се намират разположените по съседство стави.  Проприоцептивният усет е известен още като дълбока сетивност.


Различават се два основни вида проприоцептивен усет – съответно статичен и динамичен. Чрез първия се установява стационарното положение на ставата – ъгълът, който сключва с костите. За разлика от това динамичният усет дава възможност за възприемане на скоростта на движение в конкретната става във всеки един момент.


Третият вид рецептори – това са рецепторите за температура, които възприемат различни топлинни въздействия. Разположени са непосредствено под повърхността на кожата. Те се разделят на два основни вида – за възприемане на топло и студено. Последните са значително по-голям брой и се разполагат по-повърхностно на кожата. Например по устните те са с висока концентрация.


Рецепторите за студено реагират на температури между 10 и 40 градуса, за разлика от тези за топло, които реагират в границата между 30 и 50 градуса. Естествено, при различните хора може да има индивидуални разлики.


Поради припокриването им при определи градуса могат да бъдат възбудени и двата вида рецептори. Извън дадените температурни диапазони се стимулират и болкови рецептори.


Библиография:
1. Витанова Л., Р. Гърчев; Физиология на човека, второ издание, 2015г.
2. Steven D., Walman MD, Functional Anatomy of the Thermoreceptors, Pain Review, 2009