Вирусните инфекции понякога могат да активират човешки ендогенни ретровируси, означени като HERV.

 

Последните представляват специфични геномни последователности, които имат някои прилики с определени ретровируси.


 

Тези HERV представляват приблизително 8% от човешкия геном.

 

Изследователите са проучили ефекта на SARS-CoV-2 върху тези ендогенни ретровируси, който потенциално би могъл да обясни необичайните възпалителни реакции, наблюдавани при някои пациенти с COVID-19.

 

Учените са изследвали ефекта на коронавируса върху експресията на обвивките на HERV-W и HERV-K , за които е известно, че участват в имунологичната и неврологичната патогенеза на човешките заболявания.

 

HERV-K  се свързва със злокачествени тумори на тестисите.

 

HERV-W е свързан с появата на множествена склероза.

 

Откритията, публикувани в сървъра medRxiv, предполагат, че спайк протеинът на SARS-CoV-2 активира кодирания от HERV-W протеин на обвивката в кръвните клетки, което може да обясни няколко патологични характеристики на инфекцията със SARS-CoV-2.

 

Специфичен антиген, присъстващ в плазмата на всички тежко болни пациенти

Пациентите с тежка форма на COVID-19 могат да развият анормален възпалителен отговор и лимфопения - дефицит на циркулиращи лимфоцити, понякога последвани от синдроми със забавено начало, дори дълго време след първоначалната инфекция.

 

Учените смятат, че това нарушение в регулацията на вродения и адаптивен имунитет се дължи на независими физиологични механизми, които не са пряко свързани със самата инфекция.

 

Изследователите са проучили тези ендогенни ретровируси, за които от няколко години се подозира, че играят роля при определени автоимунни заболявания.

 

В резултат на това производство на ендогенни протеини с ретровирусен произход, които имат патогенен ефект, може да настъпят различни клинични симптоми, поясняват изследователите.

 

Използвайки култури от кръвни мононуклеарни клетки от здрави донори, изследователите са открили, че еднократната експозиция на SARS-CoV-2 в лабораторни условия активира транскрипция на HERV-W и HERV-K-РНК сегменти.

 

Само протеиновата обвивка на HERV-W, означена като HERV-W ENV, се открива в клетките в краткосрочен план.

 

Това активиране се дължи вероятно на спайк протеина на SARS-CoV-2, посочват изследователите.

 

В допълнение, този протеин се експресира на повърхността на Т-лимфоцити, главно от типа CD3, при пациенти с COVID-19.

 

HERV-W ENV-специфичен антиген е открит във всички тествани плазмени или серумни проби от тежки случаи, лекувани в интензивно отделение.

 

Този антиген е открит само в около 20% от PCR-позитивните случаи след ранна диагноза, което показва вероятна генетична чувствителност при заразени лица.

 

Следователно HERV-W ENV изглежда е истински маркер за тежестта на заболяването.

 

Протеин, отговорен за неврологичните симптоми

За да проучи експресията на HERV-W ENV извън кръвните клетки, плазмата или серума, екипът е анализирал също тъканни проби, взети по време на аутопсия от пациенти, починали от тежка форма на COVID-19.

 

Вирусната репликация, засилваща антигенните свойства на SARS-CoV-2, е била открита в епителните клетки на белите дробове и назалната лигавица, но не и в изследваните участъци от мозъчния паренхим, нито в участъците от обонятелната луковица в съседство с лигавицата на носа.

 

Освен това не е открита инфекция със SARS-CoV-2 в централната нервна система (ЦНС), нито в изследваните сърдечни тъкани.

 

HERV-W ENV е силно експресиран в лимфоидните инфилтрати на тъканите около белодробните алвеоли и назалната лигавица.

 

Открива се в ендотела на кръвоносните съдове на всички тъкани, включително сърдечен мускул, перикардна мастна тъкан и централна нервна система.

 

Изследователите посочват, че експресията на този протеин е била открита по-специално в микроглиалните клетки, което може да обясни неврологичните симптоми и персистиращите когнитивни разстройства, наблюдавани при някои пациенти.

 

Тези данни предполагат, че HERV-W ENV вероятно участва в патогенетичните характеристики, на които се дължат симптомите на тежките форми на COVID-19, които се появяват както по време, така и дълго след инфекцията.

 

Тези данни показват, че HERV-W ENV не просто представлява биомаркер за тежестта или протичането на COVID-19, но е вероятно да бъде и патоген, допринасящ за тежестта на заболяването, обобщава екипът.

 

От това проучване също изглежда, че HERV-W може потенциално да служи не само като прогностичен маркер, но и като терапевтична цел за въздействие върху синдромите, свързани с COVID-19.

 

Необходими са допълнителни изследвания, за да се разбере напълно как SARS-CoV-2 успява да активира HERV.

 

Източници:

https://www.science-et-vie.com/corps-et-sante/covid-decouverte-dun-retrovirus-endogene-humain-associe-a-une-forme-grave-66380

https://www.medrxiv.org/content/10.1101/2022.01.18.21266111v2