Репликацията (копирането) на ДНК молекулата, намираща се в ядрото на клетката, започва от много стартови точки на хромозомата. На този етап обаче не е открита специфична последователност от нуклеотиди, която да бъде отбелязана и да идентифицира мястото на започване на репликация в ядрената хромозома на бозайниците. стартовите точки. Тези стартови точки, също така, предизвикват започване на копирането на ДНК в двете посоки на веригата (напред и назад), като това копиране продължава до момента, в който се достигне специфично място на определена дистанция от стартовата точка.
 
Това предизвиква образуването на репликационни мехурчета - участъци, в които двете вериги на ДНК са се раздалечили една от друга и всяка от тях е създала по един малък участък нова (дъщерна) верига. В определен момент тези мехурчета се увеличават достатъчно, за да се слеят едно с друго и да предизвикат образуването на две напълно завършени и напълно еднакви молекули ДНК. Всяка от тези молекули е изградена от две комплементарни вериги - една от майчината молекула и една новосинтезирана (дъщерна) верига. Участъкът от ДНК, който е реплициран от една единствена стартова точка се нарича Репликон.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Но, както вече сме описвали, за да стартира репликацията, природата си служи с малък трик, с който подлъгва ензима Полимераза да започне да добавя нови нуклеотиди в новосинтезиращата се верига. Този трик е закачването на малък РНК участък, наречен Праймер, който стартира процеса на репликация. След синтезирането на новата верига, този Праймер трябва да се отстрани, което предизвиква получаването на празно пространство (дупка) в молекулата. На помощ за запълването на това празно пространство в линейната молекула на ядрената ДНК, идва ензимът Теломераза.