Съществуват 3 добре характеризирани ДНК полимерази в бактериалните клетки. Това са ДНК полимераза I (едно), ДНК полимераза II (две) и ДНК полимераза III (три).
ДНК полимераза I и II, най-вероятно, са поправящи ензими, тъй като дори и при недостатъчно количество от тези ензими, клетката все още може да се реплицира. Във всяка клетка има няколко стотин молекули от ДНК полимераза I и 50 или повече молекули ДНК полимераза II. Полимераза III обаче е представена само с около 10 молекули в бактериалната клетка и това реално е реплициращият ензим. В своята най-активна форма, ДНК полимераза III съдържа 9 индивидуални протеинни субединици и може да синтезира ДНК като прибавя 10⁵ нуклеотида за минута. Всяка от бактериалните полимерази притежава и двете активности – да синтезира и да се самопроверява за грешки (proofreading). ДНК полимераза I притежава и нуклеазна активност, което ѝ позволява да премахва индикиран грешно прибавен нуклеотид.
Еукариотните клетки (каквито са човешките) са по-сложно устроени и притежават поне 5 вида полимерази – α (алфа), β (бета), γ (гама), δ (делта) и ε (епсилон). Алфа и делта са действителните реплициращи ензими за ядрената ДНК. ДНК полимерази β и ε се предполага, че са поправящи ензими, а полимераза γ е реплициращият ензим за митохондриалната ДНК.
NEWS_MORE_BOX
В клетката, реплициращата скорост на полимараза α е в порядъка 500-5000 нуклеотида за минута и това е 10-100 пъти по-бавно от работата на бактериалната полимераза III. Това може да се дължи на особености на самия ензим или на факта, че еукариотните хромозоми са с много по-сложна структура. Повечето ДНК полимерази в еукариотната клетка нямат нуклеазна активност и само полимераза δ притежава способност да се самопроверява. Това, разбира се, не означава, че в еукариотната клетка не се извършват проверки при реплицирането, тези проверки, просто не са част от задълженията на тези полимерази.
