Всяка клетка произлиза от друга клетка. По време на живота на човек (имайки предвид средната продължителност на живота) една единствена клетка се дели многократно и произвежда повече от 1 милиард нови клетки. За всяко от тези деления, ДНК трябва да се реплицира (копира) с голяма точност и да бъде абсолютно поравно разделена между двете новополучени (дъщерни) клетки. Митохондриалната ДНК, от своя страна, също трябва да бъде реплицирана преди митохондрия да се раздели на две. Точността и навременното извършване на тези процеси са от изключителна важност за оцеляването на индивида като цяло, поради което те са подложени на строг контрол, в който участват голям брой ензими.
 
„В“ формата на ДНК подсказва простичък механизъм на репликация. Нека припомним, че молекулата на ДНК представлява спирала от две свързани помежду си вериги ДНК. Всяка от тях е съставена от последователност от свързани помежду си нуклеотиди притежаващи различни азотни бази – аденин (А), гуанин (G), тимин (Т) и цитозин (С). Поради факта, че азотните бази от едната верига на ДНК винаги са свързани с точно определени азотни бази от другата верига на ДНК (А - Т и G – C) – така наречената „комплементарност“, става ясно, че подреждането на нуклеотидите в една новосинтезирана верига може да стане, като за модел се използва вече съществуваща верига ДНК.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Или просто казано, репликацията е процес на разделяне на двете вериги от спиралата на ДНК и използването на всяка една от тях като модел, по който комплементарно се създава нова верига ДНК. Така всяка нова спирала притежава по една верига от старата молекула ДНК и една новосинтезирана. Това е т. нар. полуконсервативен модел на репликация. И ако всичко е протекло правилно, новата ДНК молекула носи абсолютно същата информация като оригиналната (първоначална) молекула ДНК.