Описани са повече от 430 различни първични имунодефицити, причинени от генетични дефекти в един или повече компоненти на имунната система. Това прави лицата, страдащи от първични имунодефицитни заболявания, изложени на по-голям риск към инфекции, но също и към тежки автовъзпалителни, автоимунни, злокачествени заболявания и алергия.
Какво представляват първичните имунодефицити, засягащи неутрофилите?
Дефектите в неутрофилите могат да се дължат на дефицит в броя на неутрофилите или увреждане на неутрофилната функция. Засегнатите лица често страдат от тежки грам-отрицателни бактериални инфекции, които могат да бъдат фатални, тъй като те реагират много слабо на антибиотици. Тези пациенти са особено предразположени към кожни инфекции и сепсис.
Хронична грануломатозна болест
Хроничната грануломатозна болест е Х-свързано или автозомно-рецесивно наследствено заболяване, при което има дефектно производство на реактивни кислородни видове поради дефектен ензим NADPH оксидаза, което води до невъзможност за генериране на неутрофилни извънклетъчни капани (NET) - паяжиновидни структури, предизвикващи възпаление. Това заболяване се проявява в детска възраст с повтарящи се инфекции и образуване на грануломи.
Вродена неутропения
Вродената неутропения се характеризира с намален брой неутрофили, причинявайки повтарящи се животозастрашаващи бактериални инфекции като гингивит, отит на средното ухо и респираторни инфекции. Нарушението може да се унаследява по Х-свързан, автозомно-рецесивен или автозомно-доминантен модел.
Дефицит на левкоцитна адхезия тип 1
Дефицит на левкоцитна адхезия тип 1 е автозомно-рецесивно наследствено заболяване, причиняващо увреждане на неутрофилната функция. Липсата на протеин CD18 кара неутрофилите да се натрупват в кръвта, без да могат да напуснат кръвния поток, за да се борят с инфекцията. Нарушението се проявява с повтарящи се бактериални инфекции, особено на кожата и лигавиците.
Какво представляват първичните имунодефицити, засягащи системата на комплемента?
Дефектите във всеки от пътища за активация на системата на комплемента имат различни последици за имунната система. Дефицитът на класическия път причинява натрупване на имунни комплекси (комбинация от антитяло с неговия антиген) в тъканите и свързан възпалителен отговор. Това причинява заболявания като системен лупус еритематозус и увеличаване на инфекции от капсулирани бактерии. Дефицитът на алтернативния път може да причини тежки бактериални инфекции и бъбречно заболяване.
Дефицитът на C1 естеразен инхибитор (наследствен ангиоедем) е автозомно-доминантно наследствено заболяване, което води до внезапно неконтролируемо активиране на комплементните и брадикининовите пътища. Това води до повтарящи се спонтанни пристъпи на несърбящ ангиоедем, който може да бъде животозастрашаващ, ако засегне дихателните пътища.
Дефицитът на терминалния комплемент засяга производството на C5-C9 комплекси. Нарушението е автозомно-рецесивно и причинява неспособност за производство на комплекси антиген-антитяло, което води до дефектна опсонизация (клетъчно явление, което повишава ефективността на фагоцитозата) и фагоцитоза. При състоянието съществува повишен риск от инфекция, особено от Neisseria meningitidis и Neisseria gonorrhoeae.
Дефицитът на C3 комплемент причинява нарушена опсонизация поради намалени нива на опсонин C3b. Опсонините са извънклетъчни протеини, които, когато се свържат с вещества или клетки, индуцират фагоцитите да погълнат веществата или клетките, свързани с тези протеини. Това води до повтарящи се тежки инфекции при деца, особено от капсулирани бактерии като Neisseria meningitidis и Haemophilus influenzae. Дефицитът на C3 също се свързва с автоимунни заболявания и реакции на свръхчувствителност тип III.
Референции:
1. National Center for Biotechnology Information (NCBI). Primary immune deficiencies with defects in neutrophil function
2. National Center for Biotechnology Information (NCBI). Complement Deficiency
3. National Institutes of Health (NIH). Types of Primary Immune Deficiency Diseases
