ДНК е неизменният наследствен материал в един организъм. Това включва не само хората, но и растенията, животните, бактериите и някои вируси. Структурата на ДНК съдържа информация за синтезата на около 50 000 протеина необходими за общия клетъчен метаболизъм и изпълнение на специализираните функции на клетката. ДНК, също така, ни дава уникалността като индивиди и като човешки същества. Повечето от ДНК в клетките се намира в ядрото и тя е унаследена и от двамата родители. Малка част от ДНК се намира в митохондриите и се смята, че тази част от ДНК е унаследена само от майчиния организъм.
 
А сега, плашите ли се от сложните названия? ДНК е линеарен полимер от нуклеотиди, всеки от който съдържа азотна база, захар и фосфат.
 
В природата, се срещат само 4 азотни бази в ДНК - аденин, гуанин, тимин и цитозин. Първите две се наричат пуринови азотни бази (пурини), а вторите две – пиримидини. Добавянето на захар към всяка една от тези бази образува нуклеозид. За да се  отличават въглеродните атоми в захарта един от друг, те са номерирани с цифра и знакът „прим“ (’).
NEWS_MORE_BOX
 
 
Захарта в ДНК е 2’дезоксирибоза. Към въглеродният атом в позиция 1’ на захарта се закачва азотния атом в позиция 9 на пурините или азотния атом в позиция 1 на пиримидините. Така се получават четирите нуклеозида - 2’-дезоксиаденозин, 2’- дезоксигуанозин, 2’-дезоксицитидин и тимидин. Тук трябва да обърнем внимание, че назнавието на последния споменат нуклеозид е просто „тимидин“, без представката „2’-дезокси“ пред него.
 
При добавянето на фосфат към нуклеозидите, се получават нуклеотидите. Фосфатът се прикрепва в позиция 5’ на захарта. Добавянето на един фосфат води до образуването на 2’-дезоксиаденозин монофосфат (dAMP), 2’-дезоксигуанозин монофосфат (dGMP), 2’-дезоксицитидин монофосфат (dCMP) и простичкото тимидин монофосфат (TMP).