Продълговатият мозък (миеленцефалон) представлява част от главния мозък и е непосредствено продължение на гръбначния мозък. За граница на продълговатия с гръбначния мозък се приема мястото, от което излиза първият гръбначномозъчен нерв.

 

Повърхността на продълговатия мозък не е гладка, върху нея се виждат редица изпъкналости и бразди. По предната му повърхност преминава надлъжно дълбока бразда, а от двете и страни се разполагат странично надлъжни възвишения, които се наричат още пирамиди, поради своята специфична форма. Долните краища на двете пирамиди се прекръстосват частично, а по страничната (латералната) им повърхност преминава предностранична бразда, от която излизат коренчетата на дванадесети черепномозъчен нерв – подезичен, който инервира мускулите на езика.


 

Странично от пирамидите се разполага изпъкналост, която се обозначава като маслина - oliva, поради своята форма. В браздата зад маслината излизат коренчетата на три черепномозъчни нерва – езиково-гълтачният, блуждаещият и аксесорният. Задната повърхност на продълговатия мозък се разделя от една бразда, към която се прикрепва и четвъртото мозъчно стомахче.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Продълговатият мозък се състои от бяло и сиво мозъчно вещество. По структура може да се разглежда като видоизменена част на гръбначния мозък.

 

В продълговатия мозък се разполагат редица жизнено важни центрове, чиято функция е свързана с регулиране на дишането, сърдечната дейност, както и някои защитни рефлекси – повръщане, кихане и кашляне. В него се намират структури или ядра, които имат отношение към регулацията на слюноотделянето, гълтателен рефлекс, отделяне на панкреатичен и стомашен сок.

 

Бялото вещество на продълговатия мозък се изгражда и от влакна на преминаващи възходящи и низходящи пътища от гръбначния стълб към главния мозък и обратно. По този начин се осъществява проводна функция, подобна на тази в гръбначния мозък.