Едрата шарка е остро заразна болест, която се предава от човек на човек. Световната здравна организация я определя като „една от най-опустошителните болести, познати на човечеството“. Развитието на ваксината срещу едра шарка, а и въобще на ваксинацията като инструмент за обществено здраве, се приписва на Едуард Дженър и неговите експерименти с кравешката шарка през 1796 г.

 

Инокулацията, която представлява процес, изискващ вкарването на микроорганизми в тялото на живи организми, е била добре позната на Китай и на Близкия изток много преди това. Наричан също така „вариолация“, процесът включвал поемане през носа на малки частици от едрата шарка, което причинявало лека форма на болестта, но след възстановяването пациентът придобивал имунитет. Въпреки че работил, методът не е бил съвсем безопасен: някои статистики сочат, че между 1% и 2% от третираните по този начин умирали, в сравнение с онези 30%, които си отивали от естествените огнища на болестта.


 

Рискът намалял драматично с изместването на материала от едра шарка с течност, извлечена от болна крава. От тук и името „ваксина“, произлизащо от латинската дума vaccinus, която означава „от крава“. Вирусът на кравешката шарка причинявал леки инфекции при хората, но за сметка на това предизвиквал имунен отговор, осигуряващ кръстосана защита срещу инфекция с едра шарка - принцип, който е залегнал в основата на развитието на всички следващи ваксини.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Ваксинацията била приета сравнително веднага в Европа и САЩ, но не и без опозиция, особено когато ваксините станали задължителни в Обединеното кралство след въвеждането на Закона за ваксиниране през 1871 г. Анти-ваксинационните кампании, които продължават и до днес в индустриализираните и развиващите се страни, имали някои изненадващи привърженици, като например Алфред Ръсел Уолъс, съ-откривател на еволюцията.

 

Тъй като ваксината срещу едра шарка е първата ваксина, получила толкова широка употреба, съответното инфекциозно заболяване е било и първото, което изчезнало от лицето на земята: постижение, станало реалност през 1979 г. благодарение на глобална имунизационна кампания, ръководена от Световната здравна организация.