След като вече се запознахме с видовете РНК, можем да зададем въпроса: Какво е различното между ДНК и РНК? И въпреки, че можем да отговорим лаконично: „Само една буква“, трябва да отбележим, че разликите са много повече от това...
ДНК и РНК имат подобна първична структура. И двете представляват линейна верига от пуринови и пиримидинови нуклеотиди, свързани помежду си от фосфодиестерни връзки (подобно на огърлица от мъниста нанизани на конец). И двете молекули показват полярност и съответно имат два края - 5ꞌ и 3 ꞌ (чете се „5 прим“ и „3 прим“). За разлика от ДНК обаче, при която азотните бази на нуклеотидите са Аденин (А), Гуанин (G), Цитозин (C) и Тимин (T), при РНК Тиминът е заменен с Урацил (U). Така при РНК свързването между базите е Аденин – Урацил (А-U) и Гуанин-Цитозин (G-C). Освен тези особености, различие има и в състава на захарния „скелет“ на молекулата (конецът на нашата огърлица) – при РНК захарният „скелет“ е изграден от Рибоза, а не от Дезоксирибоза, както е при ДНК.
NEWS_MORE_BOX
По своята същност РНК нормално е копие на малък сегмент на ДНК, но само на едната от веригите на тази двойноверижна структура. Веригата от ДНК, която служи за шаблон, от който се копира РНК се нарича Матрична верига, а нейната комплементарна (некопирана) – Кодираща верига. Поради факта, че РНК веригата няма своя комплементарна в клетката и е „самотна“, тя не формира дълга двойноверижна структура като ДНК. Вторичната структура на РНК често е случайно навиване или е продиктувана от взаимодействието на РНК молекулата с протеини.
Понякога, в молекулата на самата РНК верига има малки комплементарни участъци, които взаимодействат помежду си и се образува двойноверижно стъбло, което завършва с несдвоен участък подобен на примка. Тази структура (подобна на игла и „ухото“ ѝ), обикновено се среща при транспортната РНК (тРНК).
