Езикът и слюнката обработват поетата хапка, като я превръщат в удобна за преглъщане каша. Хапката попада в дъното (основата) на езика и предизвиква рефлексното повдигане нагоре на мекото небце и съответно затваряне на отворите, свързващи носната кухина с фаринкса. Това изолира носната кухина от фаринкса и процеса на преглъщането като цяло.
 
Фаринксът - наричан още гълтач, е малък мускулест оргън, в който се пресичат пътят на въздуха, при дишане, и пътят на храната - при преглъщане. Той е с размери около 14 см и постепенно се стеснява и преминава в хранопровод. В процеса на преглъщането е изключително важно да се ограничи движението на храната само в храносмилателната система и да не се позволи навлизането на частици в дихателната система. Това може да доведе до задавяне и в тежки случаи до спиране на дишането. 
NEWS_MORE_BOX
 
 
Едновременно с повдигането на мекото небце се повдига и друга част от гърлото на човека – ларинксът, наричан още гръклян. Ларинксът е орган, изграден от хрущяли и мускули, които заграждат кухина. Хрущялната капсула, в която е поставен ларинксът, се характеризира с изпъкналост в предната част на гърлото, която е по-видимо изразена при мъжете и е известна като Адамова ябълка. Повдигнатият нагоре ларинкс се затваря от своеобразно капаче – епиглотис, което затваря дихателните пътища. Ларинксът обаче има роля не само при преглъщането, но той е и гласообразуващ орган.
 
Важно е да се знае, че при човек изпаднал в безсъзнание, гълтателният процес е нарушен и в дихателните пътища могат да попаднат хранителни частици. Ето защо, даването на храна и течности на припаднал човек е абсолютно забрането.
 
След попадането на храната в гълтача, неговите мускули над хапката се съкращават и тя се придвижва към хранопровода.