След като разгледахме механизмите на репликация (копиране, удвояване) на ДНК (намираща се в митохондриите на клетката или в ядрото ѝ), и обърнахме внимание на ензимите, без чиято помощ това удвояване не би могло да се осъществи, можем да обърнем внимание и на уврежданията, които ДНК може да претърпи и начините, по които протича тяхната поправка.
 
Клетъчната ДНК бива увреждана от промените в околната среда, както и от много отделни химични агенти. Всички тези увреждания в ДНК, трябва да бъдат поправени и това трябва да се случи преди да настъпи репликацията на ДНК, деленето на клетката, като по този начин се предотвратява предаването на увреждането в дъщерните клетки. За да осигури поправката на много различни видове увреждания, които могат да настъпят в клетъчната ДНК, природата е създала много на брой поправящи процеси.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Тези процеси са изключително сложни по своята структура и протичане, поради което и не е постигнато изолирането на някои от участващи в тях ензими. Поради комплексността си, някои от механизмите на поправящите процеси също не са били установени, особено що се отнася до протичането им в клетките на бозайниците. Колкото и да са сложни, изучаването на тези процеси е изключително важно, поради факта, че тяхното неправилно протичане може да доведе до възникването на голям брой медицински проблеми, включително и значително увеличения риск от развитието на злокачествени заболявания.
 
Рекомбинацията на ДНК е друг важен процес, който се осъществява чрез кръстосване и обмяна на участъци от ДНК по време на пострепликационната поправка, както и при протичането на всяка мейоза. Това кръстосване (crossing over) позволява пренасянето на сегмент от ДНК от едно място на една хромозома на друго място на същата или на друга хромозома. Продукцията на гени, които кодират специфични антитела в тялото и интегрирането на вируси също включва ДНК рекомбинация.