Установено е, че през 2016 г. на жените, които работят на пълно работно време в САЩ, им е било заплатено 80% от това, което е било заплатено на мъжете: това прави разлика от 20%. Що се отнася до областта на медицината, статистическите извадки са меко казано ограничени, имайки предвид трудностите при извличането на информация относно заплатите и относно факторите, влияещи върху заплатата.

 

Въпреки пречките няколко изследвания, включително публикуваното през 2016 г. в JAMA Internal Medicine „Полови разлики в лекарските заплати в Американските държавни училища“, показват, че такава тенденция съществува, поне що се отнася до публичните заведения. След съгласуване на анализа с възрастта на лекаря, годишния опит, специалността, ранга във факултета и прочие, изследователите отчитат, че годишната заплата при жените е с 8.0% по-ниска от тези на мъжете лекари.


 

Какво обаче означават посочените данни? В септемврийското си издание, носещо заглавието „Жените в медицината“, Dallas County Medical Society публикува мнението на 7 500 члена във връзка с неравенството в заплащането между половете. Един от отговорите, отпечатан в списанието, е този на д-р Гари Тайгс, специалист по вътрешни болести:

 

„Да, има разлика в заплащането. Жените не работят толкова упорито и не приемат толкова пациенти, колкото мъжете… През повечето време техните приоритети са други - семейни, социални, каквото и да е.

Нищо не трябва да се „направи“ по въпроса, освен ако жените не искат наистина да работят по-усилено и повече часове. Ако не искат, трябва да получават по-малко. Така е справедливо.“

 

NEWS_MORE_BOX

 

И докато мнението на д-р Тайгс продължава да получава негативни реакции, авторите на изследването в JAMA Internal Medicine цитират предишни проучвания с подобни обяснения на онези фактори, които биха довели до по-ниска продуктивност и респективно – по-ниски заплати. Жените са далеч по-голямата част от лицата, които се грижат за децата, а тази роля може да включва и голямо разнообразие от дейности, включително домакинска работа. 

 

Като допълнение, Reuters цитират източници, според които сред двойки-лекари, нямащи деца, мъжете работят средно 57 часа на седмица, а жените - около 52 часа. В сравнение с жените без деца, жените с деца на възраст от 1 до 2 години работят около 41,5 часа, над 10 часа по-малко. Що се отнася до мъжете с деца, те работят почти два часа по-малко, отколкото мъжете без деца, но разликата не е достатъчно голяма, за да изключи възможността да се дължи на случайност.

 

Друг набор от обяснения се фокусира върху факторите, които могат да обяснят зейналата пропаст дори между мъже и жени, чиято продуктивност в клиничната работа е сходна. Такива фактори включват някои от изброените по-горе, но като допълнение се посочват и дискриминативни практики, като например систематично непризнание на постиженията,трудности при намирането на ефективни ментори и несправедливо разпределение на финансиране и работни пространства. Не се изключва възможността и за различни предпочитания за работа, както и нежеланието или неспособността на някои жени да преговарят за първоначалното и бъдещото си заплащане в съответната сфера.