Припомняйки си структурата на ДНК молекулата в митохондриите, естествено възниква въпроса откъде започва удвояването на тази кръгла молекула. Тази молекула няма начало или край, но това не ѝ пречи да извърши своята репликация успешно.
Въпреки сложните си усуквания и специфичната си структура, можем да си представим митохондриалната ДНК като два кръга поставени един в друг. Тези два концентрични кръга представляват двете вериги ДНК. В митохондриите, ДНК репликацията започва в определена точка на едната верига.
Представяйки си двата концентрични кръга, можем да си представим как около външния (например) започва да се синтезира нова – комплементарна верига.
Интересното е, че когато тази синтеза достигне две трети от целия кръг, едва тогава започва репликацията на другата верига (другия кръг). Ензимът, който участва в репликацията и добавя нови нуклеотиди е Полимераза γ (гама), като новите нуклеотиди се прикачват към матричната (майчината) верига посредством хидрогенни връзки. Полимеразата обаче не е инициаторът на репликацията, защото тя не е способна да даде начало на новата верига. Нейните способности се простират единствено до добавяне на допълнителни нуклеотиди към вече започната и същуствуваща верига.
NEWS_MORE_BOX
Кой тогава дава старта на репликацият?
Природата е измислила хитър начин да „измами“ ДНК полимеразата, че репликацията вече е започнала. Тя използва малък сегмент от РНК (рибонуклеинова киселина), чиято структура е много подобна на ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина).
Прикрепва този малък „измамник“ към майчината верига, като – подобно на въдичка оставя един 3ꞌ-ОН край свободен в пространството. Това оставя в Полимеразата усещането, че репликацията вече е започнала, тя буквално захапва въдичката и започва работа. Като ентусиаст, Полимеразата се захваща за работа и бързо прибавя нови нуклеотиди и изгражда новата комплементарна верига на ДНК без да осъзнава, че е измамена.
