За да е „във форма“ по всяко време на годината, на клетката ѝ помагат не само описаните вече микротубули, но и допълнителни структури наречени филаменти. Филаментите се делят основно на актинови филаменти (микрофиламенти) и интермедиерни филаменти.

Актиновите протеинови молекули съставляват значителна част (около 20%) от белтъчното съдържание на немускулните клетки. Подобно при изграждането на микротубулите, те се свързват и полимеризират линеарно, като образуват актинови филаменти (микрофиламенти). Те са по-тънки, по-къси и по-гъвкави в сравнение с микротубулите и са с размери 6 - 8 nm. Структурата им е поляризирана в двата си края, като единият край е бързорастящ и се означава като положителния край на филамента, а другият е бавнорастящ и е отрицателния край.

 

За да се полимеризират (да се уголемят) микрофиламентите, на клетката са необходими както различни „помощници“, като калиеви и магнезиеви йони, енергия и др., така и „надзиратели“, които стриктно да  контролират и регулират този процес. Този вид надзиратели-протеини се наричат актин-свързващи протеини. За същуствуването на актиновите филаменти и осъществяването на техните функции е необходимо участието и на много други видове протеини. Някои от тях се грижат за скъсяването на филаментите (актин-разделящи протеини), други спират екстремната полимеризация на филаментите (тропомодулин), а актиновите моторни протеини осигуряват енергията за придвижването на актиновите филаменти в мускулите.


NEWS_MORE_BOX



В общи линии пред актиновите филаменти стоят няколко задачи - изграждане на контактите между клетките, образуването на сърцевината на микровилите (издатини върху клетъчната мембрана, които осъществяват резорбцията на тънките черва, например), изграждане на клетъчната периферия, която допринася за запазване на формата на клетката в покой и други.