След като бъде овободен ангиотензин-конвертиращ ензим (АСЕ), ангиотензин I се превръща в ангиотензин II. Ангиотензин II е ензим, който влияе пряко върху стените на кръвоносните съдове, като ги свива и така повишава кръвното налягане.

 

Ангиотензин II също така подсигурява достигането на достатъчно кръв за най-важните органи като сърцето, бъбреците и белите дробове. В бъбреците ангиотензин II кара артериолите, които доставят кръв към всеки нефрон, да се свиват. Аферентната или входящата артериола (която доставя кръв) се свива малко; еферентната или изходящата артериола се свива много повече. Това кара кръвта между тези съдове да се придвижи на заден ход - жизненоважен механизъм, тъй като без непрекъснато налягане обменът на йони, вода и други молекули в нефрона не може да бъде осъществен.



В допълнение към ефекта върху мускулатурата на кръвоносните съдове, ангиотензинът също така увеличава скоростта на реабсорбция на натрий в нефрона. Повишените концентрации на натрий предизвикват повишени концентрации на вода. Чрез реабсорбиране на повече натрий в кръвта, нефроните автоматично реабсорбират повече вода, увеличавайки обема на кръвта.


Ангиотензин II също сигнализира за освобождаването на алдостерон от надбъбречната кора. Алдостеронът увеличава обема на водата, реабсорбирана обратно в кръвоносната система, като позволява още повече реабсорбция на натрий. В допълнение, както алдостеронът, така и ангиотензин II сигнализират за освобождаването на антидиуретичен хормон (ADH или вазопресин) от задния дял на хипофизната жлеза. Както подсказва едно от имената му, ADH е вазоконстриктор и той също така увеличава реабсорбцията на вода в нефрона.

Алдостеронът и антидиуретичният хормон са секретирани, за да се увеличи обемът на водата в тялото и двата хормона действат в дисталните извити тубули и събирателни каналчета на нефрона.


Антидиуретичният хормон е бързодействащ пептиден хормон. Алдостеронът е малко по-бавно действащ (но по-дълготраен) кортикостероиден хормон.


Алдостеронът се синтезира и освобождава от надбъбречните жлези, докато прохормоналната форма на антидиуретичен хормон (прекурсорите или предшествениците на същинските стероидни хормони) се произвежда в хипоталамуса, но се освобождава от хипофизната жлеза.

 

Алдостеронът също влияе върху движението на натриевите йони през мембраната на тубулната система на нефрона, като увеличава нейната пропускливост, докато антидиуретичният хормон прави тези мембрани по-пропусклива за вода. Това означава, че алдостеронът повишава осмотичното налягане, а ADH позволява на водните молекули да реагират на тази промяна.


Библиография:
Marieb, Elaine Nicpon; Hoehn, Katja. Human anatomy & physiology (9th ed.)
Sherwood, Lauralee. Human physiology: from cells to systems