Съединителната тъкан функционира главно като свързва и поддържа органите и тялото като цяло. Съединителната тъкан се състои от клетки и извънклетъчен матрикс, който включва влакна и аморфното вещество.


Плътната съединителна тъкан е един от видовете съединителна тъкан и се наричана така заради относителното ѝ изобилие на колагенови влакна. Тя също така съдържа по-малко клетки и по-малко аморфното вещество в сравнение с хлабавата съединителна тъкан.


Плътната съединителна тъкан често е допълнително разделена на две основни категории - плътна неправилна съединителна тъкан и плътна правилна съединителна тъкан. Плътната правилна съединителна тъкан включва структури като връзки и сухожилия, докато плътната неправилна тъкан е по-широко разпространена по цялото тяло.



Фибробластите обикновено са най-многобройните клетки и в двете форми на плътната съединителна тъкан. Те са отговорни за синтеза на колаген и извънклетъчен матрикс. Фибробластите се намират близо до колагеновите влакна и изглеждат като сплеснати, вретеновидни клетки. Те имат големи откроени клетъчни ядра. Цитоплазмата на младите и активни клетки показва базофилия (избирателна способност на клетки и тъкани да се багрят с основни бои) поради наличието на висока концентрация на груб ендоплазмен ретикулум (ендоплазмена мрежа), митохондрии и много на брой апарати на Голджи.


Старите и неактивни фибробласти, известни още като фиброцити, имат редуцирана цитоплазма с малко клетъчни органели и сплеснати ядра. Фиброцитите са по-малко на брой в кръвообращението, но е доказано, че количеството им се увеличава при наличие на патология, като увреждане на тъканите, което ги кара да се активират и да показват свойства както на фибробластите, така и на макрофагите.


Като цяло фибробластите стават много активни по време на заздравяване на рани и възстановяване, когато те се размножават и образуват фиброзна матрица. Специализирана форма на фибробласти, известна като миофибробласти, също се появява по време на свиването на раната. Миофибробластите се характеризират с наличието на актинови нишки. Като цяло тези клетки проявяват свойствата на фибробластите, както и на клетките на гладката мускулатура.


Библиография:
V. Eroschenko, M. di Fiore: DiFiore’s Atlas of Histology with Functional Correlations, 12th edition
G. Cramer, S. Darby: Basic and Clinical Anatomy of the Spine, Spinal Cord, and ANS, 3rd edition