Пикочният мехур (лат. – vesica urinaria) е част от органите, съставляващи отделителната система. Неговата основна функция е тази на резервоар, в който се събира образуваната от бъбреците урина. На неговата повърхност се разполагат три отвора – два за пикочопроводите, които отвеждат урината от бъбреците и един, който съединява пикочния мехур с уретрата.


Вместимостта на мехура е около 500-700 см³. Освен по обем съществуват индивидуални различия при отделните хора и във формата, големината и разположението му.
Празният мехур се разполага изцяло в малкия таз, като при неговото изпълване с урина постепенно се издига над т. нар. лонно съчленение. При изпразване пикочният мехур има кълбовидна форма. При преразтягане неговата стена е с дебелина 2-3мм, за разлика от празния мехур, чиято стена е със значително по-голяма дебелина – 1,5 см.


Долната част на пикочния мехур се нарича дъно (fundus) и прехожда в пикочния канал. Нагоре дъното преминава в тяло (corpus vesicae), което завършва с връх (apex vesicae). Долната част на пикочния мехур е фиксирана за дъното на малкия таз.



При мъжете и жените съществуват няколко разлики по отношение на съседство с различни органи, поради половите особености. Съответно при мъжете пикочният мехур заляга и сраства отдолу с простатната жлеза, която обхваща началото на пикочния мехур. Към задно-долната повърхност на пикочния мехур заляга частично правото черво, където двата органа се отделят помежду си чрез слой плътна съединителна тъкан.

 

NEWS_MORE_BOX


При жените в долно-задната си част пикочният мехур влиза в контакт с шийката на матката и с предната стена на влагалището. От тях той се отделя също чрез слой съединителна тъкан.


При новородени пикочния мехур се намира значително по-високо в сравнение с разположението му при възрастните. Поради този факт при новородените той е част от коремните органи, а не част от тазовите.


Стената на пикочния мехур се състои от три слоя – лигавица, мускулатура и серозна ципа (външна обвивка). От своя страна мускулната обвивка се състои от три слоя, които изграждат единен мускул. При съкращението на който урината се изгонва от пикочния мехур към уретрата.


Кръвоснабдяването се осъществява от двете везикални артерии (горна и долна). Инервацията на органа се осъществява от везикалния плексус, включващ симпатикови, парасимпатикови и сетивни влакна, идващи от гръбначния мозък.