С откриването на пеницилина се слага началото на антибиотичната ера. Първите антибиотици са продукти, произвеждани от бактерии и гъби, които са способни да унищожават или да спират развитието на други конкуриращи ги бактерии. Този феномен е бил използван още от древните Египтяни, те са лекували инфектираните рани с мухлясал хляб.

 

Откриване на същинската причина за действието на мухъла става едва през 1928 г. Завръщайки се от почивка, Александър Флеминг започва да преглежда посявките със стафилококови бактерии, които причиняват възпаление на гърлото и абсцеси. В една от посявките той забелязва нещо необичайно. На отделни места се развил мухъл и около него не се наблюдавал бактериален растеж.


 

По-късно той идентифицирал, че в тези участъци се развивал щам на бактерията Penicillium notatum. Тогава всичко било ясно, в мухъла се намира продукт, който потиска развитието на стафилококите.

 

Флеминг открива, че този „екстракт от мухъл“ е способен да унищожава широка гама от болестотворни бактерии такива като стафилококи, менингококи, дифтерия. Тогава той нагърбил асистентите си със задачата да изолират чистото вещество (пеницилин), което проявява антибактериални свойства.

 

Година по-късно Александър Флеминг публикува материал за своето революционно откритие в известен научен журнал, с който привлича вниманието на много учени.

 

Няколко години по-късно, група учени от университета в Оксфорд превръщат лабораторното откритие – пеницилин в животоспасяващо лекарство. Започнали и клинични проучвани върху лекарството, първо върху животни, а след това и при хора.

 

Заради големите нужди от пеницилин Оксфордският университет се превърнал в своеобразна фабрика за отглеждане на мухъл. Това значително затруднявало процеса на клиничното проучване.

 

Увеличаване добивите на пеницилин. Учените започнали да търсят начин, по който да увеличат производителността на пеницилин. Едно от откритията било, че при смяната на лактозата в средата за отглеждане със захароза се вдига производителността.

 

Добавянето на царевица към ферментационната среда пък води до десетократно увеличение на добива. По време на втората световна война започва масово производство на пеницилина от фармацевтични фирми. Той намира огромно приложение по време на войната.