Париеталните клетки са специализирани, секретиращи киселина клетки на стомаха. Тяхната основна функция е да произвеждат солна киселина (HCl) – основен компонент на стомашния сок, който играе ключова роля в храносмилането и унищожаването на погълнатите бактерии.

 

Париеталните клетки (известни още като оксинтични клетки) са разположени в жлезите в лигавицата на стомаха и са отговорни за поддържането на среда с ниско рН в стомаха.



Париеталните клетки произвеждат две вещества, които са от съществено значение за правилното храносмилане и усвояването на хранителните вещества – солна киселина и вътрешен фактор на Кесъл (гликопротеин, нужен за нормалната адсорбция на витамин В12).


Стомашният сок представлява смес от солна киселина, вода, електролити и ензима пепсин и осъществява няколко храносмилателни функции. Стомашната киселина обикновено има стойност на рН 1,5 - 2,0 и нейната основна функция е да убива микроорганизмите, погълнати с храната. Това предотвратява достигането на потенциално вредни бактерии до червата.


Стомашната киселина също създава среда с ниско рН, което е от съществено значение за правилното храносмилане. Пепсинът  ензим, служещ за смилането на протеини, се произвежда от клетки в стомашната лигавица и се активира при рН 1,5 - 2,0. Веднъж активиран, пепсинът разгражда протеините на по-малки пептиди и аминокиселини, които след това могат да се абсорбират в тънките черва.


Париеталните клетки също отделят гликопротеин, наречен вътрешен фактор. Вътрешният фактор е от решаващо значение за транспортирането и усвояването на витамин B12 в крайния отдел на тънките черва (илеума). Недостатъчните нива на вътрешен фактор в стомаха могат да доведат до различни състояния, свързани с дефицит на витамин B12, включително анемия и неврологични разстройства.


Париеталните клетки биват стимулирани да отделят солна киселина (HCl) и вътрешен фактор по време на трите фази на храносмилане – цефална фаза, стомашна фаза и чревна фаза.


По време на цефалната фаза на храносмилането, секрецията на солна киселина и вътрешен фактор започва преди храната дори да попадне в стомаха. Гледката, миризмата, вкусът или мисълта за храна стимулират блуждаещия нерв, който предава електрически импулси към париеталните клетки в стомаха и инициира секрецията на HCl. Секрецията по време на цефалната фаза обикновено представлява около 20% от общата секреция на солна киселина, която се получава при хранене.


Стомашната фаза на храносмилането започва след поглъщане на храната. Тази фаза представлява около две трети от общата секреция на киселина. Когато храната достигне стомаха, тя стимулира париеталните клетки по два начина: чрез увеличаване на рН на стомашното съдържимо и чрез разтягане на стомашните стени. Това инициира каскада от събития, които в крайна сметка водят до освобождаването на солна киселина от париеталните клетки. Повишеното производство на киселина понижава pH в стомаха до 1,5 - 2,0, създавайки оптимални условия за храносмилане.


Между 5 - 10% от секрецията на киселина се осъществява по време на чревната фаза на храносмилането. Тази фаза започва, когато съдържанието на стомаха се премества в горната част (или дванадесетопръстника) на тънките черва. Първоначално киселинната секреция в стомаха продължава, но сместа от киселина и полусвоени мазнини в червата скоро предизвиква ентерогастралния рефлекс. Когато това се случи, дванадесетопръстникът изпраща инхибиторни сигнали към стомаха и секрецията на стомашна киселина намалява.


Цитоплазмата на париеталните клетки съдържа множество митохондрии, които произвеждат АТФ (аденозинтрифосфат), необходим за активния транспорт на йони в и извън клетката. Париеталните клетки също имат високоспециализирани структури в плазмената им мембрана, които са покрити с микровили (микроскопични издатини) и значително увеличават повърхността за секреция.


Библиография:
Biology Dictionary. Parietal Cell
Essentials of Human Physiology. The Parietal Cell
Hunt, A; Harrington, D; Robinson, S. Vitamin B12 deficiency