Вегетативната нервна система е част от периферната нервна система, която поддържа едно базово ниво на активност – подобно на тонуса на мускулите. Двата ѝ дяла - симпатикус и парасимпатикус оказват противоположни ефекти върху едни и същи органи, с малки изключения. В повечето случаи двата дяла са едновременно активирани, като балансът между тях се променя според нуждите на организма.


Невроните на парасимпатиковата вегетативна нервна система започват от главния мозък и по-конкретно продълговатия мозък и т. нар. мост. Те напускат централната нервна система по хода на няколко черепно-мозъчни нерва – окуломоторен, отговарящ за очните мускули; лицевия; отговарящия за инервацията на езика и фаринкса и вагусовият нерв, както и няколко сакрални гръбначно-мозъчни нерви.


Около 75% от всички парасимпатикови влакна са разположени във вагусовия нерв или т. нар. блуждаещ нерв. Тези влакна осигуряват сигнализация до вътрешните органи – сърце, бронхи, хранопровод, стомах, тънко и дебело черво, черен дроб, панкреас, както и уретерите. Влакната от сакралните нерви (идващи от областта на гръбначния стълб – сакрум) имат отношение към инервацията на пикочния мехур, правото черво и външните полови органи.



Окуломоторният нерв осигурява свиването и разпускането на зеницата, а парасимпатикусовите влакна от лицевия нерв – имат отношение към секрецията на слъзните и носните жлези, както и голяма част от слюнчените жлези.


Парасимпатиковият дял на вегетативната нервна система се характеризира с относителна селективност, тъй като дългите му начални (преганглийни) влакна достигат директно до прицелния орган.


Парасимпатиковите аксони, които инервират кръвоносните съдове на пениса отделят азотен оксид и водят до вазодилатация – разширяване на съдовете, поради отпускане на гладко-мускулните им влакна. Подобен е и механизмът при артериалните съдове на мозъка.


Дейността на парасимпатикуса е свързан основно с отпускане на тялото, за разлика от симпатикусът, който се активира при стресови за организма ситуации.


Парасимпатиковият дял участва в специфичното стимулиране на определена област за кратко време. Влиянието му е по-силно изразено върху органите от стомашно-чревния тракт. По отношение на сърцето оказва основно ефект върху синусовия възел и предсърдията, но не и върху камерите.


И двата дяла влияят върху отделянето на слюнка, но спецификата е във веществата, които съдържа слюнката.


Ролята на двойната инервация е, че има по-прецизен контрол. Например ускорената сърдечна дейност от симпатикуса се забавя постепенно чрез намаляване на неговия тонус, но и по-силно чрез увеличение на тонуса на парасимпатикуса.


Парасимпатикусът практически няма влияние върху периферния съдов тонус за разлика от това стимулацията му води до повишаване на тонуса на гладките мускули на бронхите и увеличава секрецията на муцин – водещо до намляване на вентилацията.


Освен това засилва моториката на храносмилателния тракт. Увеличава секрецията и резорбцията, стимулира двигателната активност на жлъчния мехур.


Той влияе и върху жлезите с външна секреция – увеличава дейността на слъзните и носните жлези, като предизвиква разширение на кръвоносните съдове.


Приспособяването за виждане на близки и далечни предмети е благодарение също на дейността на парасимпатикуса.


При липса на сексуална възбуда – симпатикусът поддържа нормалния кръвоток в гениталните органи. Активирането на парасимпатиковите нерви, инервиращи гениталиите, предизвиква ерекция на пениса и кръвонапълване, съответно уголемяване на клитора и активиране на влагалищните жлези.


Библиография:
Витанова Л., Р. Гърчев, Физиология на човека, Второ издание, 2015 г.