Панкреасът е дълга около 15 см и локализирана в коремната област (абдомена) жлеза. Той има формата на плоска круша и е заобиколен от стомаха, тънкото черво, черния дроб, далака и жлъчния мехур. Условно панкреасът се разделя на три части - глава, тяло и опашка, като зад и около тялото му преминават два изключително важни за организма кръвоносни съда – горна мезентериална вена и горна мезентериална артерия.

Панкреасът е жлеза с екзокринно и ендокринно действие. Като жлеза с екзокринно действие, се характеризира с изливане на своите продукти – ензими, в кухините на тялото и по този начин с подпомагане на храносмилането. Като жлеза с ендокринно действие панкреасът е производител на много хормони, които се отделят в кръвния поток и чрез него осъществяват своята дейност в отдалечени части на тялото. Двойната му функция - екзокринно и ендокринно действие, обуслява множеството процеси в тялото, в които той има функционална или регулираща роля и определят огромното му значение за организма.
 

Ролята на панкреаса в процесите на храносмилането

Когато храната достигне стомаха, екзокринните клетки на панкреаса отделят ензими в система от малки каналчета, които се вливат в главния панкреатичен канал. Този канал преминава по протежението на панкреаса и носи ензими и други секрети общо наречени панкреатичен сок.

Главният панкреатичен канал се свързва с общия жлъчен канал, който носи сок от жлъчката и заедно се вливат в дванадесетопръстника (началото на тънкото черво) на място наречено ампула на Фатер (ampulla of Vater). Всички тези сокове подпомагат разграждането на мазнините, въглехидратите и протеините. Поради силното си действие, ензимите намиращи се в панкреаса са неактивни, тяхната активност там би довела до саморазграждане. Ензимното действие се „отключва“ едва след попадането им в дванадесетопръстника.

Панкреасът произвежда ензимите Липаза, Протеаза и Амилаза, които спомагат за успешното разграждане съответно на мазнини, протеини и въглехидрати.

Липазата, заедно с жлъчната течност, спомагат за разлагането на мастните молекули и превръщането им във вид удобен за абсорбиране от тялото. Недостигът на на този ензим, води до непълното усвояване на мазнините в организма и предизвиква недостига на мастноразтворими витамини, диария и/или мазни изпражнения.


NEWS_MORE_BOX



Протеазата, от своя страна е ангажирана с разграждането на  протеините. Те поддържат червата чисти от паразити, бактерии и други микроорганизми и недостатъчното количество на ензима може да предизвика алергии, формирането на токсични субстанции в организма, увеличен риск от чревни инфекции и други.

Амилазата разгражда въглехиднатите в захари, които са лесни за абсорбиране от тялото. Този ензим също така се открива и в слюнката, защото разграждането на въглехидратите започва още в устната кухина. Това е причината да усещаме сладък вкус в устата си след продължително дъвчене на хляб например. Недостигът на ензима, обаче, води до диария, която е пряко причинена от неразградена скорбяла в дебелото черво.
 

Ролята на панкреаса за регулиране на кръвната захар

Ендокринните клетки на панкреаса произвеждат хормони, които чрез кръвния поток достигат до мястото на своето действие в организма. Двата главни хормона, които панкреаса произвежда са инсулин и глюкагон и тяхната роля е да регулират нивото на кръвната захар. Тези два хормона имат противоположно действие, като инсулинът намалява нивото на захарта в кръвния поток, а глюкагонът го увеличава. Други хормони – произвеждани от панкреасът са соматостатин и гастрин. Те имат регулаторна на други хормони в човешкия организъм функции.