Въпреки очакванията ни – подбудени от близкото си разположение и объркващо-сходното си наименование, щитовидната и околощитовидните жлези нямат никакви общи допирни точки. 
 
Околощитовидните (паратиреоидни) ендокринни жлези наподобяват 4 „зрънца“ (с размери 20 - 40 мг.), разположени в близост до щитовидната жлеза и имащи единствената роля да поддържат калциевата хомеостаза
 

Но толкова важен ли е калцият, за да разполага със „собствена“ жлеза?!

Важността му се определя от ролята му да пренася електрическите импулси в нервната система и мускулите (поради което мускулът се съкращава), както и за придаване на здравина на скелета. Основна роля на костите, всъщност, се явява складирането на калций, което гарантира на организма, постоянното наличие на достатъчно количество от този елемент за поддържането на нервната и мускулна функция, а здравината на скелета е полезният бонус от това.
 
Околощитовидните жлези работят неуморно и измерват количеството на калция в кръвта постоянно. При ниско ниво на калция, те произвеждат паратироиден хормон (РТН), който се „изпраща“ до костите, усвоява от там необходимото количество калций и го включва в кръвния поток. Когато нивото на калция в кръвта достигне нормални граници, производството на РТН се прекратява. Този постоянен контрол обезпечава потока на импулси в организма.
NEWS_MORE_BOX
 
Заболяване на околощитовидните жлези е хиперпаратиреоидизмът - свръх развитие на една (91%) или повече (9%) от жлезите (размерите им стават колкото маслина), което води до увеличено производство на РТН и повишаване на нивото на калций в кръвта. Единственият начин за третиране на такива проблеми е хирургичната намеса, но успокоителното е, че животът с една (или дори с половин) паратиреоидна жлеза е напълно възможен. Премахването и на 4-те жлези е много рядко срещано и води до т. нар. хипопаратиреоидизъм – намалено количество на калций в кръвта, което е свързано с тежки симптоми.