Освен описаните вече в поредицата, друга важна функция на микротубулите е изграждането на центриолите. Свързването на три микротубула (наречени А, В и С) отбразуват т.нар. триплет. Комбинацията от девет триплета (подредени приблизително радиално около лумен), съставят къс цилиндър наречен центриола. „А“ микротубулът в центриолата е разположен най-близо до лумена, а „С“ микротубулът се характеризира с по-късата си дължина и най-голямата си отдалеченост от лумена.

 

В лумена на центриолата има протеини, които свързват двата края на центриолата съответно към ядрото или към плазмената мембрана на клетката.


 

Всяка клетка има две центриоли, които са разположени предимно под ъгъл 90° една спрямо друга. Непосредствено преди деленето на клетката обаче,  двете центриоли се удвояват и се превръщат в двата полюса на делене на клетката. Освен изграждането на вретеното, което спомага за правилното разделяне на клетката на две дъщерни, центриолите изпълняват и още една важна функция, а именно образуването на базални телца.

Базалните телца са необходими за развитието на ресничките - характерни за някои видове клетки, както и за образуването на опашките на сперматозоидите при човека. Те се образуват чрез многократно удвояване на центриолите, които се насочва към повърхността на клетката и там, превръщайки се в базални телца, спомага за изграждането на съответната ресничка.

NEWS_MORE_BOX



Центриолите, заедно с други, около 200 протеина образуват т.нар. микротубулен организиращ център (МТОЦ). Той се намира близо до ядрото на клетката и е мястото, където се изграждат всички микротубули. МТОЦ контролира броя, полярността, ориентацията и др. на микротубулите, но той е и зависим от наличието на центриолите. Ако центриолите липсват, МТОЦ престава да съществува и се нарушава образуването на микротубули в клетката.