Хромозомите, намиращи се в ядрото, са линейни. Копирането им (репликацията) се извършва чрез копирането на малки участъци от всяка от двете вериги (наречени репликони и последвалото съединяване на тези участъци. Когато Праймерът, инициирал репликацията бъде премахнат, се включва ензимът Теломераза, който запълва полученото презно място в новосинтезираната (дъщерна) верига. 
 

Как обаче става това и как приключва репликацията на тази линейна хромозома? 

 
Тук отново се включва правилото на комплементарността. Ензимът Теломераза, по своята структура, притежава малък сегмент РНК (Рибонуклеинова киселина). Този сегмент (AGGCTT) многократно се намножава и се приобщава към новосинтезираната, дъщерна ДНК верига, като служи като шаблон, по който се синтезира дълъг комплементарен участък.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Този комплементарен участък, от своя страна, се прибавя към майчината верига и така тя се удължава. Теломеразата се премахва, а удължената достатъчно майчина верига, връща услугата, „прави обратен завой“ и застава в непосредствена близост до дъщерната верига движейки се успоредно на самата себе си. Така, от една страна, тя започва да служи като Праймер, към който се прибавят още нуклеотиди, а от друга като матрица, по чийто модел се подбират и подреждат определени нуклеотиди към дъщерната верига. 
 
Ензимът ДНК Лигаза образува последната връзка между удължената и завита майчина верига и дъщерната верига и в един момент майчината и дъщерната верига представляват всъщност една дълга верига, правеща обратен завой и комплементарно вървяща успоредно на самата себе си. Това обаче не е удовлетворяващо, поради многократното добавяне на допълнителни нуклеотиди и сегменти прибавени с цел да се обезпечи обратния завой на веригата, които не са част от оригиналния генетичен код. Ето защо се налага те да бъдат изрязани и отстранени от веригите.