Чрез петте сетива (слух, зрение, вкус, допир, обоняние) ние възприемаме околния свят. Обонянието при човека е относително примитивно усещане и от всички сетива, то е едно от най-пренебрегваните. 
 
Обикновено не си даваме сметка за въздействието, което оказват ароматите върху физическото и психическото ни състояние. Ароматните стимули могат да имат положителен или отрицателен ефект върху човешкия организъм. При хората, лишени от обоняние (аносмия) се появяват сериозни проблеми като депресия, липса на апетит и понижено сексуално желание. Хубав аромат може да предизвика мигновено усещане за наслада, релаксация, утеха. От друга страна, познаваме чувството на потиснатост, което изпитваме, когато сме в лекарския кабинет. Миризмата на бензин, отрова или развалена храна може да ни предпази от сериозна опасност.
 

По какъв начин възприемаме ароматните стимули?

Обонятелната сетивна система се състои от три основни части: обонятелни рецептори, обонятелен нерв и центрове за обонянието в главния мозък. Външен орган на обонянието е носът и носната лигавица. Обонятелните рецептори представляват химиорецептори - те възприемат веществата, разтворени в тънкия слой течност, покриващ носната лигавица. Свързването на мирисните вещества към съответния рецептор, предизвиква каскада от химични реакции. В резултат на това възниква нервен импулс, който достига до обонятелната луковица, намираща се в мозъка. По-нататък информацията преминава по специализирани нервни влакна към определени части от мозъка: кората на главния мозък, където става осъзнато разпознаване на отделните миризми, и лимбичната система, обуславяща трайни спомени за обстоятелства и дори чувства, свързани с дадена миризма. 
 
NEWS_MORE_BOX

Няколко интересни факта за обонянието:

  • Жените разпознават миризмите по-добре от мъжете. 
  • Остротата на обонянието се развива до 7-та година, след което започва да спада, за сметка на това обаче се трупа обонятелна памет. 
  • Вкусовите ни рецептори са свързани пряко с обонянието - 80% от усещанията ни за добра храна се дължат на това колко добро е обонянието ни. Например, когато имате настинка или ви е запушен носа, забелязвали ли сте, че нищо от това, което си хапвате не е вкусно?
  • Обонятелните нерви не преминават към срещуположното полукълбо, както е при всички други сетива. Ароматът, усетен с дясната ноздра отива в дясното полукълбо и съответно от лявата ноздра в лявото полукълбо. Дясното полукълбо се свързва с творчеството и интуицията, а лявото контролира аналитични и вербални умения, като четене, писане, математика. С лявата ноздра можем да познаем и назовем даден аромат, но емоционално можем да го усетим с дясната.
  • Обонятелната ни чувствителност е най-ниска рано сутрин и се подобрява с напредването на деня. Освен това е по-силна през пролетта и лятото, отколкото през останалите сезони.
  • Наличието на цинк в храната гарантира добро обоняние – бразилски орех, боб, леща, слънчогледови и тиквени семки.