В ежедневието си обонянието на човека е изложено на действието на множество разнородни молекули. Така ние получаваме информация за вкусовите и мирисните качества на редица елементи от заобикалящата ни среда. Така двете сетивни системи – вкусова и обонятелна, действат едновременно. Цялостната оценка на качеството на храната например, е резултат от съчетанието на нейните непосредствени вкусови качества и аромата ѝ.


Обонянието и вкусът са относително примитивни усещания – те са възникнали на по-ранен етап от нашата еволюция. При редица животни обонянието е значително по-добре развито за разлика от човека.


Както обонятелните, така и вкусовите рецептори са вид химиорецептори и като такива те възприемат за дразнител вещества, които трябва да бдат предварително разтворени върху лигавицата, покриваща устната и носната кухина.



Едновременното действие на вкусовата и обонятелната система подмагат функцията на храносмилателната система. На база сигналите, които се получават от тези две сетивни системи се създават множество условно-рефлекторни връзки, които имат отношение към секреторната и двигателната активност на храносмилателната система.


Същевременно тези две сетива имат и защитна функция. Така дадена храна може да създаде отвращение или желание за отбягването ѝ след предшестващо хранително натравяне, например. Целта на този тип защитна реакция е да предпази организма от повторна среща за евентуално нежелан химичен агент.


Поради богатата си връзка с нервната мрежа на лимбичната система, двете сетивни системи имат подчертано отношение към емоционалната сфера, към сексуалната активност, включително и към паметта.


Така определен аромат или вкус е в състояние да „съживи“ в паметта отдавна забравени събития или преживявания, изпълвайки ги отново със същия емоционален заряд.


Обонятелната система има отношение и към сексуалната активност. Експериментално е доказано, че при мишките миризмата на женските води до увеличаване на тестостерона при зрелите мъжки видове, както и до нарастване на половите органи при подрастващи. Аналогично на изложеното миризмата на мъжките мишки ускорява времето до поява на първата менструация. Независимо от това ролята на обонятелната система при хората е със значително по-малка роля от тази на зрителната, тактилната и слуховата система.


Вкусовата система, от своя страна, се включва активно в осъществяване на хомеостатичния контрол при прием на храна и вода. Съществува терминът „специфичен глад“, който представлява тенденцията да се подбира храна, с която да се набавят дефицитни или липсващи хранителни вещества в организма.


Пример е силното желание за солена храна при пациенти с увреда кора на надбъбречната жлеза. При тях действието на минералкортикоидите, които имат отношение към солевия баланс е потиснато, поради дефицита им и това може да бъде частично компенсирано с прием на големи количества сол. В тези случаи експериментално е доказано, че чувствителността за възприемане на вкуса за солено е потисната. Така храната се възприема като по-малко солена и се стимулира приема на по-голямо количество сол.


Вкусовите рецептори се включват същ така при реализиране на редица храносмилателни рефлекси, включително и тези на гадене и повръщане.


Двете системи – вкусова и обонятелна много често действат в „съдружие“ и по този начин се увеличава информацията, която постъпва за заобикалящата ни среда ежесекундно.