Както промишлените производители на бира, така и любителите, произвеждащи вкъщи постигат сходни резултати в края на процеса – огромни количества излишни, но годни зърнени култури.

 

След като бъдат употребени и извлечени всички вкусове от зърната, особено ечемика, от него остават единствено огромни количества протеин и голямо количество богат на фибри прах. Обикновено тези продукти се използват за изхранването на едър добитък в животинските ферми, но науката предлага начин, по който те могат да помогнат и за изхранването на много хора, а и за производството на биогорива.


 

В този вид производство отпадъкът е особено голям, дори сравнен с този в агрикултурното производство. Разликата е, че „отпадъкът“ в бирената индустрия е годен и богат на вещества.

 

В последно време производството на крафт-бири изключително много се разпространи и тенденцията се наблюдава и в домовете на много американци. С повишаването на интереса и производството обаче се повишава и изразходеният материал, а с него и отпадъкът.

 

От този отпадък около 30% е чист протеин, а останалите 70% са фибри, които например тревопасните животни преработват. Уви, за хората това е трудно.

 

Група учени изработват механизъм, по който тези два продукта да се разделят и да бъдат използвани от населението, вместо изхвърлени.

 

В процеса не е нужно да се изсушават зърната. Изследвани са три ензима – алкалаза, неутраза и пепсин. Оказва се, че най-подходящ за разделянето е ензимът алкалаза. Бонусът е, че след разделянето, количеството на протеините и фибрите е почти непроменено.

 

Според изследванията около 83% от протеина бива уловен в концентрат. Идеята е той да се използва за алтернативен източник на протеин в готварската индустрия, а може да предложи и евтин източник на хранителни вещества в редица бедни държави.

 

Учените известно време мислили какво да направят с фибрите. В последствие се сещат за регистрирана преди година бактерияBacillus Lichenformis, намерена в националния парк Yellowstone.

 

Бактерията успешно трансформира захарите в 2,3-бутандиол, който е широко използван в производството на множество вещества, едно от които 2-бутанол (гориво).

 

Фибрите биват обработени със сярна киселина, при което се получават захари. Те биват разградени до прости частици и биват дадени на бактерията, която ги превръща в 2,3-бутандиол.

 

Учените изработват механизъм, който да се справи с огромните количества излишни продукти от биреното производство, а същевременно търси и добър заместител на алкалазата, която, уви, е твърде скъпа.

 

Източник:

https://www.sciencedaily.com/releases/2021/04/210406084051.htm